Споделена история от Проза, литература |
На Прощаване през 2013г.
преди: 11 години, 11 месеца, прочетена 1853 пъти
Искам да кажа, че това не е подигравка с оригинала. Аз само съм направила леки промени и ви моля да го прочетете и да кажете дали ви харесва.
Не плачи, майко, не тъжи,
че станах ази турбетчия,
гурбетчия, майко, скитник,
та тебе клета оставих
за първо чедо да жалиш!
Но, кълни, майко, проклинай
тез нашите партии
дето нас млади пропъдиха,
по таз тежка чужбина-
да ходим да се скитаме
немили, клети, недраги!
Аз зная, майко, мил съм ти,
че тъй далеч заминавам,
ах, утре граница, като премина
кога ли пак теб ще прегърна?
Но кажи какво да правя,
кат си ме, майко родила
в таз бедна държава,
та сърце ми не трае
да гледа правителството да лудее!
Да гледам как банки описват,
бащино ми огнище,
там, дето аз съм пораснал
и първо мляко засукал,
там, дето либе хубаво
черни си очи вдигнеше
и с онази тиха усмивка
в скръбно ги сърци впиеше,
там, дето баща и братя
пред скайпа чакат за мене!
Ах, мале - майко изтрадала!
Прости ми веч прощавай!
Аз вече сака нарамих
тръгвам, сам и с надежда,
че срещу глад и бедност
там, аз ще успея!
Там аз за мило, за драго,
за теб, за баща, за братя
все някой лев ще изпратя,
пък... каквото късмета покаже
и честта, майко, българска!
А ти, като чуеш майнольо,
че коли от чужбина си идват
и приятели от тях наскочат,
ти излез майко - питай ги,
де ти е чедо останало?
Ако ти кажат, че азе
останах сам, без работа, без пари
и тогаз майко, не плачи,
нито пък слушай хората, дето ще кажат за мене
"Нехранимайка излезе",
но иди майко, у дома
и със сърце всичко разкажи
на мойте братя невръстни,
да помнят и те да знаят,
че и те брат са имали,
но брат им в чужбина остана
за туй, че клетник не трая
пред политици глава да скланя,
сиромашко си тегло да гледа!
Кажи им, майко, да помнят,
да ходят, мене да търсят,
от граница на граница,
от държава на държава
и мойте сълзи кървави
в земята, майко, чуждата!
Дано, майко, намерят
мойте славни другари
и с тях, майко,
пред правителство да застанат
и на тях сметка да искат!
Защо, майко, скачат цените,
а заплатите, майко, бледнеят!
Защо, майко, деца гладни
по улиците скитат
и с малката си ръчичка
за труха хлебец да просят?
Защо, майко, хора гладуват
и от ден на ден по - дълбоко потъват?
А старите хора сами да живеят,
че даца са им нейде в чужбива?
Защо, майко, трябва ли
все да се скитаме
та ние чужди станахме
на нашата Родина!
Боли ме, майко, плача,
че искам в свой дом да живея
от нашата вода да пия,
а не като пламък да тлея!
Но туй щът, мойте братя да вярват
и кога, майко пораснат -
и те, майко да искат
Силна Държава Българска!
Ако ли, мале майноле,
жив и здрав стигна до село,
спечелил пари и кола,
в чужда държава, дето мойта Родина
тъй, като сирак изгони,
по чужди пътища да ходя,
по чужди къщи да живея,
че да мога пари да изкарам
за тебе, майко, за нас,
че наща Държава, майко,
мащеха ни стана!
Берете цветя в градина,
късай брашлян и здравец,
плетете венци и китки
да се кичим и веселим!
И тогаз с венец и китка
ти, майко, ела при мене,
ела ме, майко прегърни
и в потно чело целуни.
А аз ще либе прегърна
с трепереща ръка през рамо,
да чуй то сърце ми лудо
как тупа играе
плачът, му да спра с целувка,
сълзи му с уста да глътна.
Пък дано, майко, моля се
в тази наща Родина
политиците за народа да мислят
за нас, майко, бедните
за нас, майко, болните
за нас, майко, истинските,
дето само по избори търсят
дето само лъжи ни говорят!
И дано, майко, мойте деца
в своя дом да живеят,
своя хляб да ядът!
Деца им пред очи да пораснат
и никога по гурбет да не ходят!
НЕКА БОГ ДА ПОМАГА
НА БЕДЕН НАРОД БЪЛГАРСКИ!
Правописните грешки са оставени, за по - добро изразяване.
|
