 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Проза, литература |
Хубави ли са моите стихове?
преди: 11 години, 11 месеца, прочетена 6004 пъти
Здравейте, приятели!
Днес ви пиша, защото от много време се чудя дали стихотворенията, които пиша, са добри, дали има смисъл да ги публикувам някъде и дали изобщо да продължавам с писането си.Имам и стотица есета, но не съм напълно сигурна как се справям.Иначе ми доставя голямо удоволствие да пиша...Ще помоля модераторите да публикуват тази история, защото това наистина е нещо много важно за мен.
Ето, публикувам ви едно от стихотворенията си:
Шеговитата усмивка
Събуждам се, протегнала ръце,
към своето усмихнато лице.
В усмивката, някъде там,
човек никога не остава сам.
Ставам и чехлите обувам,
заставам на прозореца и на слънцето се любувам.
А вечер се любувам на Луната - голяма, светла и красива,
която не оставя ничия душа сива.
В банята зъбите измивам,
на мивката кранчето разбивам.
Водата бликва, разстила се като покривка,
не оставя никой без усмивка.
На закуската следва ред,
убеждавам се, че всичко е наред!
Излизам в тая топла утрин, облечена със роба,
прилична на някоя важна особа!
Мляко по пътя си пия и гледам как във всичко красотата се влива,
и ето - осъзнавам най-накрая, че съм щастлива.
Но и осъзнавам друго - имам нужда от нова причина за смях,
ухилвам се и се питам : "Как чак сега го осъзнах?"
Купувам си билет и ето ме, на самолета,
докат' се усетя, качена съм на шевролета
на моята приятелка,
усмихнатата обаятелка.
Към островите понесли сме се бързашки,
кискаме се най-глупашки.
Стигаме и ето, синьо е това небе,
а в него всеки облак сякаш си гребе.
Тъй безбрежно, безметежно ни успокоява с влажна тривка,
че докат' се усетим - ей я шеговитата усмивка!
Малдиви и Сейшели
За Малдиви и Сейшели денонощно си мечтая,
да останем с мама и леля там докрая.
Плажът - хубав, райски
като нежен бриз майски.
Вятърът палмите развява,
пясък по листата им навява.
С шнорхел искам да се гмуркам,
и с малдивска вода устата си да жабуркам.
Сладка, топличка водица,
над главата райска птица,
гущер пробягва до моя крак,
по пръстите ми полазва двуметров рак.
В красиво бунгало сме с мама и леля,
а те двенките - плетат къделя.
Аз вече съм в морето,
риба клъвна ме - ето!
На това му викам рай,
ах, защо има край? ...
Само искам да поясня, че това е едно от първите ми стихотворения и имам далеч по-добри, но исках да видите началните ми фази... Ако имате желание, мога да публикувам и някои други.
НУЖДАЯ СЕ от мнението ви!Благодаря предварително!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 11 месеца hash: 1141ce0433 |
|
1. И двете ти "творби" са много, ама много зле. Не е спазена никаква ритмична стъпка, когато ги четеш, не ти ли се струва, че са несъразмерни? Използваш много елементарен начин на римуване, римите дори не са кръстосани... Тематиката е също супер зле, едва ги дочетох, много са скучни и безсмислени. Съжалявам за негативното мнение, по стила съдя, че си малко дете, но щом искаш обективно мнение, това е жестоката истина. Усмихвай се и се пробвай в някое друго изкуство, това не става.
|
| преди: 11 години, 11 месеца hash: 06f9ab0ff2 |
|
2. първото стихче го прочетох.. сладурско е, но е доста неритмично. всмисъл като започнеш да го четеш трябва да хванеш 1 такт и д не го губиш, да го прочетеш с лекота. иии напимер пишеш, че сутрин гледаш слънцето, вечер луната, после си миеш зъбите и пиеш мляко.. защо не гледаш сутрин слънцето, да си свиркаш през деня там каквото правиш и да завърши с това, че вечер "се любуваш" на луната.. по- логично е, а и така е допустимо да повториш същия глагол, защото не звучи добре една и съща дума през ред.. там се навлиза в друг стил, както и да е. като цяло ми харесва, предполагам, че си мъничка, нормално е да допускаш такива грешчии, но с времето ще добиеш усета. НЕ СПИРАЙ ДА ПИШЕШ! ще стане :)
|
| преди: 11 години, 11 месеца hash: c3bb1ed2cf |
|
3. Иска ми се да мога и аз така да пиша. Страхотни са!
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 7336202270 |
|
5. И двете ги прочетох! Сладки са, но не усещах ритмичността на нещата. Просто в думите ти нямаше смисъл, иначе с римите си добре! Харесва ми. Постарай се и отдели повече време на стиховете, които пишеш. Иначе смятам, че дълбоко в себе си имаш голям талант. Късмет и публикувай още мила (предполагам, че си момиче)!
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: f7e405b0d6 |
|
6. Бива те в измислянето на стихове.
На мен ми харесват, но бих заменила някои неща.
Погледни в sanovnik.bg , някои от моите произведения.
Пиша се E. , и под това име творя.(но не е истинското ми име , разбира се :-) )
Аз пиша разкази и стихове - обожавам да пиша.
Ако те заинтересувам - погледни и ми остави коментарче. :-)
Модератор - не публикуваме контактни данни
|
...
| преди: 7 години, 10 месеца hash: 288683b4ca |
|
8. Хубави са, но са скучни и неритмични. Съжалявам, но трябва да се стараеш повече. Ще бъдеш отличен писател, но се старай повече.
|
| преди: 7 години, 9 месеца hash: 36090c381f |
|
10. Добри са, но явно са писани набързо. Е, щом това са първите ти стихове, то си почнал/а добре, но качи последното си произведение, така по-добре ще те опознаем. И, обръщам се към номер 1, съобрази се, че това са първите му/ѝ произведения. Бъди по-съобразителен. Пак се обръщам към автора на историята, като за първи път е много добре!
|
| преди: 7 години, 2 месеца hash: 18882a0672 |
|
11. Пекрасни произведени, наистина! Някога и аз пишех така и изразявах дебе си. Сега вече съм много по-добра, имам 2 публикувани стихосбирки, а започнах от рими като: чорапа и скапа :) Имаш талант, испех!
|
| преди: 6 години, 10 месеца hash: e9524604da |
|
12. Сама или Ода за силната жена
Тя чака в ноща, сама.
Автобусът довлачва едва
своята снага в
среднощната тъма.
У дома.
Сама.
Ключ, обувки, яке на закачалката.
Вечеря, свещи, къде е запалката?
Два пламъка се борят в тишина -
нейният и на свещта.
Тя е сама.
Бори света.
Ток, дънки, но без грим.
Тя е не образ мним,
а родена да води, да помита,
сърцето й самотно да се скита.
Сама.
Светлина.
Стихия в плът,
богиня в женско тяло,
сила да намери път
за човечеството вяло.
Любов.
Добрина.
Мощ, която плаши,
сърцата дребни наши.
С разум надарена,
със самота поразена.
Атина.
Погледите в нея спират,
а после свенливо се прибират.
Сред простосмъртните една,
но вечно сама.
Свещта угасна. А тя?
Сама проклина деня,
в който се роди Жена.
Силна... сама!
|
| преди: 4 години, 5 месеца hash: 6e75137304 |
|
13. На мен стиховете ти ми харесаха. Надявам се, че си продължил/а да пишеш независимо от негативните отзиви на някои хора тук. Всичко, написано от сърце, е хубаво.
|
...
| преди: 4 години, 5 месеца hash: a2d7d51213 |
|
14. Брей, че стихове и чудо,
сама била жената силна?
без мъж изглежда, като луда,
и губи женската фертилност!
"Свещта угасна. А тя?
Сама проклина деня,
в който се роди Жена.
Силна... сама! "
Щом мъжка сила не признава,
тя винаги ще е сама,
и никога не трябва да забравя,
по-стойностен мъжът е от жена.
Говорят днес за женомразие,
крещят жените, стига, спрете,
а, насърчават феминистко безобразие,
насочено срещу мъжете!
О, гадост, твойто име е жена!
Голяма работа била си,
по-силна от мъжете си била,
министър-председател искаш да си,
дори и Господ според теб е бил жена!
Не трябвало мъже да управляват,
светът ще се командва от жени,
че, по-добри закони те създават,
без повече насилие.... дали?
По хигиенична е била жената,
и не миришела, като мъжа на пот,
щом ползва всеки ден тя епилатор,
така се чувствала по-гот.
По времето на ренесанса вече,
художници и склуптори са все жени,
от женски пол били дори кралете,
за туй е нямало тогаз войни!
А, учените до сега били все женски,
те всичко били дали на света,
от парната машина до превръзки дамски,
дори и Айнщайн бил жена!
И вместо ти деца да раждаш,
туй дето Господ ти е отредил,
мъжът ти искаш чрез закони да наказваш,
за дето с теб той не е мил.
И, все се мислиш за красива,
мъжете уж стоят в захлас,
но много други в тебе виждат,
торба със кокали и маз.
По седмица от всеки месец,
вониш по-гадно и от пор,
и бълваш кръв със слуз омесена,
а, всички те приветстват в хор.
Знам, ти живееш все по-дълго,
от мъжете в този свят,
но, пак на тор ще се превърнеш,
щом свършиш ти в ужасна смрад.
Накрая винаги оставаш,
след всеки твой скандал сама,
какво ли друго бих могъл да кажа!
О, гадост, твойто име е жена!
|
| преди: 3 години, 8 месеца hash: aa94107985 |
|
16. Може ли някой от вас да ми помогне. Пиша но, и аз незнам какво, и как се нарича.
Ето нещо от мен
Аз съм облък
ТИ сълза. Във вечна тъмнина
А, луната си стой мълчаливо гледа ни
И си мисли, милата Няма смисъл от това!
Гръм да идва да руши, всички болки да стопи.
Път да направи за тези две души
Нежен дъжд от тях да сътвори!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
