Споделена история от Проза, литература |
Из Софийските улици 2
преди: 11 години, 11 месеца, прочетена 1248 пъти
Година по-късно... Спомените на изгубения..
Мариан лежеше на пода, застелен със старо и пропито от влага одеяло, в пустия и студен апартамент в центъра на Лондон. Последната година за него бе трудна.
Всичко започна от глупавата страст за пари.. бе бедно момче, което не устоя на изкушението за скъпи коли, евтини жени и много приятели, винаги готови с оферти за какво ли не.. Преди година той избра грешния път. Отначало всичко беше по план, парите течаха, а той бе по-щастлив от всякога.. Това, че беше на ръба на закона или че големите "риби" в бизнеса му дишат във врата му не го плашеше. Мариан беше заслепен от измамно красивия пейзаж, който се откриваше пред него- той с пари, приятели, а после дойде и ТЯ.
Любовта му към Моника пламна бързо, точно като драсната клечка кибрит. Това, което усети, когато я видя за първи път, не може да се опише. Знаеше, че това е момичето. Дъжд от емоции и чуства на радост, еуфория и несравнима топлина го обливаха всеки път, когато я прегръщаше и целуваше.
Приказката, в която живееше обаче, не продължи. Пясъчните кули, които бе градил, започнаха лека-полека да се разпадат.
Отначало получи просто няколко анонимни заплахи, на които не обърна внимание. След това, доверени хора му докладваха, че и куките го дебнат. И това бе момента, в който трябваше да спре с незаконния бизнес и да избяга с Моника... но Мариан не искаше да тръгва, не и когато бе на върха, не и когато чустваше тази безкрайна сила, която му даваха властта, парите и любовта. И момента си отиде така бързо, както и дойде. Проблемите започнаха да ескалират безвъзвратно. Няколко пъти стреляха по колата му, апартамента му едва не изгоря, Любимата му бе непрекъснато тъжна и отнесена... Но вярваше, че ще се справи докато една сутрин...
Моника беше излязла рано сутринта, за да напазарува и да се разсее на по кафе в Майка си, която беше единствения човек, който знаеше историята.. от части. Мариан спеше, когато телефона звънна. Напоследък не успяваше да спи много, затова го чу едва на последното прозвъняване. Веднага грабна телефона и едно познато гадно чуство заседна в гърлото му. Имаше предчуствие, че новините са лоши. Треперейки набра номера и зачака. Дигна най-добрият му приятел:
- Ей, Мъро, съжелявам, но план Б, за който говорихме... Е време е. Моят източник ми се обади, разследването се е задълбочило, имат доказателства, свидетели, някой е изпял всичко. Куките ще те задъжат още днес следобед, оттърване няма.. Време е да се омиташ.. Имам апартамент в Лондон, там ще си в безопастност. Имам мои хора.
-... Павеле без Моника не мърдам.
- Тя ще дойде след няколко дни не се тревожи. Трябва да ми помогне да оправим документите и да замажем нещата. Полетът ти е за 12:15. Не го изпускай, това е шанса ти, нямаш време, тръгвай, аз ще оправя всичко....
Тези думи оттекваха в главата му, докато гледаше тавана на стаята.. "тръгвай... " Не трябваше да тръгва, това бе решение на страхливец, взето в момент на слабост. И изгуби. Изгуби всичко. Мариан стана от пода, наля си чаша вода и заедно с нея изпи две преспивателни. Само така можеше да заспи. А докато се унасяше, легнал върху твърдия под, мисълта за отмъщение не го напускаше...
Е как е приятели? Очаквам мнението ви, важно е за мен! Лек и усмихнат ден!! :)
|
