Споделена история от Проза, литература |
Никой друг
преди: 11 години, 10 месеца, прочетена 1501 пъти
Да те срещна оказа се фатално,
объркваш мислите ми тотално,
понякога си тъй мил и нежен,
разтопяваш ме с две, три думи,
друг път груб и студен,
смразяващ кръвта ми.
Дразниш ме не пропускаш ден,
но да ме разсмее никой друг
по твоя начин не умее,
сякаш с теб сме на полюса,
на двете крайности,
това ме уморява и боли,
каква ирония на съдбата, нали?
''Сбогом'', всъщност означава''върни се'',
повтарях си хиляди пъти''стига! , опомни се! '',
но не се получава,
по-силно от ток е туй привличане,
по-сладко от захар,
след горчивите обиди
се обичаме.
Ангелчето
|