Споделена история от Проза, литература |
Моите стари, любими обувки
преди: 11 години, 10 месеца, прочетена 1964 пъти
Днес тръгнах да излизам навън. По навик посегнах към любимите ми обувки. Изтъркани до неузнаваемост, не толкова носени, а вече износени. Кърпени, шити, лепени. Любимите ми обувки! Винаги, когато се отнеса посягам да обуя тях. Има някаква притегателна сила в тези обувки, нещо което не ми дава да ги изхвърля и винаги посягам първо към тях. Ще ги махна от шкафа ми, когато се сетя. Всъщност, когато искам и мога. За сега нито искам, нито мога.
Някой ми беше казал, че днешните връзки между влюбените приключват бързо, защото никой не се бори за тях. Защото когато единия види трудност, вместо да се бори, изоставя другия. Също както обувките – преди, когато са се късали хората са ги шиели, а днес просто ги изхвърлят. Но и хората преди са имали хубави, здрави, ръчно изработени обувки. Самите хора са били различни, по-добри и по-силни. Сега хората са евтини, евтини са и обувките, които носят.
Моите стари, мили и любими обувки още стоят пред вратата, чакащи да ги обуя. Знам, че ако го направя, те ще се разпаднат върху краката ми. Тогава ще усетя най-ужасния студ, който някога човешко същество е усещал. И знам, че ако ги сложа, дори да се разпаднат, аз ще продължа да нося останалото от тях по мен. Затова не ги слагам. А защо не ги изхвърлям не знам... Те са като нашите отношения - кърпени, шити, лепени, но... изтъркани. Аз пазя спомена за тях в сърцето си и винаги посягам към него, но не го докосвам. Знам, че ако го направя, ако всичко почне отначало, ще се разпадне с трясък върху сърцето ми. Тогава ще усетя най-ужасния студ, който някога човешко същество е усещал. Тогава няма да мога да се отдръпна, ще нося дрипите на старите спомени, които ще горят върху уморената ми от обиди и неспазени обещания душа. Затова не ги докосвам. А защо не ги изхвърлям не знам...
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 73197d9180 |
|
1. Да сравняваш човешките отношения с едни обуквки, е глупаво, макар че има прилики.
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 6b2cf34ae2 |
|
2. 1 - Глупаво или не, това е просто игра на думи. Не се хващай за обувките... зад тях стои смисъла на това, което чувствам.
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 73197d9180 |
|
3. Приеми че и моето е игра на думи. Нищо лично, просто ми е неприятно да чета как и най-светлите и скъпи наму неща - чувствата, любовта и тнк. Се сравняват вече явно нормално му и по навик с материални обекти. Наясно съм че сме в епохата на материализма. С обувките ходиш, ровиш прахта, тъпчеш я. Използваш обувките за да се придвижваш. Това значи ли че и любовта я обуваш, използваш за да се придвижваш сред прахта?
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: ff3cc1c3f8 |
|
4. Толкова си прав/а, авторе/ке, че чак ми се плаче...
Браво за написаното!
|
|
