Беднота - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (105552)
 Любов и изневяра (25239)
 Секс и интимност (12387)
 Тинейджърски (20893)
 Семейство (5370)
 Здраве (8422)
 Спорт и красота (4355)
 На работното място (2461)
 Образование (6573)
 В чужбина (1408)
 Наркотици и алкохол (996)
 Измислени истории (757)
 Проза, литература (1561)
 Други (14983)
 Избор на редактора (147)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Проза, литература

Беднота
преди: 8 години, 6 месеца, прочетена 1369 пъти
Сграда пълна с омраза,
а жителите разпространяващи зараза.
Всички умират в бавна агония
надежда няма за тези съсловия.

Мислят, като беден сиромах.
Искат само ден за ден да преживеят
никога вече не се смеят,
стават само за храна на "змеят".

Кажете ми как само с надежда да преживеят,
не могат дори със смъртта да се споразумеят.
И отново идва време за храна
за жалост те са съставките за тез блюда.

Дори царя успява да изяде едни,
едни наистина бедни души.
Не им пука дори ако е самотна тя
те ядът всичко, всичко на света

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 8 години, 6 месеца
hash: c3ab5d4e8a
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Чети малко Вапцаров, ако търсиш инспирация... стихотворението няма смисъл, посланието се губи, разбъркано е... трябва още да се упражняваш ... не е зле, но това не е достатачно

Чети и открий разликите!

СПОМЕН

Аз имах другар,
добър другар,
но... кашляше лошо.
Той беше огняр -
пренасяше с коша кюмюр,
изхвърляше сгур
дванадесет часа на нощ.

Аз помня очите
на този огняр.
Как жадно поглъщаха тези очи
всички лъчи,
които случайно,
през сажди макар,
се вмъкваха редко
във нашата клетка.

Как бързо се раждаше
трескава жажда
напролет,
когато шумят
листата на двора,
в простора
когато
се стрелкаше ято от птици.

Аз чувствах
как тези зеници се молят,
как страдат,
как тягостно страдат!
Те искаха толкова малка пощада -
до пролет,
до другата пролет...

Тя - пролетта -
дойде прекрасна:
със слънце,
с топъл лъх
и рози.
Далечен,
теменужен дъх
се носеше в небето ясно.
Но вътре беше мрак
и как тежеше
легналата проза...

И тъй,
у нас живота се обърка.
Моторът не работеше добре. -
Започна подозрително да хърка
и... спре.
Не знам защо,
но може би,
защото другият умре.

А може би не е така.
А може би, във своя глад,
моторът чакаше ръка
да хвърли в огнения ад
навреме въглищния пласт.
Да, може би.
Не зная аз.

Но мен се струваше, че той,
в заекващия си брътвеж,
ме питаше с болезнен вой:
"Къде е другия младеж?"

Той - другият - умре.
А ето -
отвън е пролет.
Надалече
се стрелкат птици по небето.
Но той не ще ги види вече.

А бе такъв другар...
Добър другар!...
Но кашляше лошо.
Един огняр.
Пренасяше с коша кюмюр,
изхвърляше сгур
дванадесет часа на нощ.
Никола Вапцаров

 
  ...
преди: 8 години, 6 месеца
hash: a154c57460
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   На мен ми хареса, защото идеално разбрах какво искаш да кажеш.
И си прав, да му се не види....

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker