Споделена история от Проза, литература |
Фантазия
преди: 12 години, 3 месеца, прочетена 1402 пъти
Нощта спуснала е своите тъмни коси,
топъл дъжд леко и нежно роси,
сластно упоена от аромата на пролетен цвят,
сега се намирам в един различен, загадъчен свят.
Искам цяла нощ да стоя под дъжда,
малките капчици докосват топлата от сатен кожа,
за миг си представих, че са твоите пръсти.
Топли, изгарящи, жадни устни,
копнеещи да усетят вкуса на греха,
прехапах ги, фантазирайки как го правиш ти.
Упоена от сладки мисли,
затворих очи и си те представих,
толкова нежен и истински,
ти беше там до мен, също толкова сладко упоен.
Но ето че дъждът спря и открадна
тази така нереално красива мечта
и отново реално съм сама,
копнееща, тръпнеща,
някога да бъда само твоя.
Ангелчето
|