Споделена история от Проза, литература |
На един стар приятел!
преди: 11 години, 10 месеца, прочетена 1625 пъти
Сблъсък, четири очи, изгарящи-
сърца им жарко изпепелени.
За една милувка нощем закопнели,
крясък в тишината, зов на две души.
Пее сладко ми душата, вглеждаш се и ти.
Годините не виждаш, мигом заслепен,
породата е чужда- порочно загорен!
Една ръка протягаш, плахо я държа,
че не виждам егоизма в твоята душа.
Мигом осъзнавам, в опита заблудата гори,
и частица ми остава, споменът от твоите следи.
Но щастлив исках да те видя!
-макар през нейните очи,
сълзите нека ти излее, думи силни и кажи.
Омай я, вричай и се ти, така си чувал може би.
Душата ти е толкоз душевно обременена,
облечена е в образ строг, погром,
стихия, бедствие си ти, и когато бурята отмине,
признай и- не знаеш да обичаш ти!
Но аз видях, там дълбоко,
искра се молеше нека я спася,
ала наранена ти душата,
гасне щом се доближа.
|
