Споделена история от Проза, литература |
В самота живях
преди: 12 години, 2 месеца, прочетена 1619 пъти
Неземно красива, наивна и добра,
в нощ благоуханна носи се моята мечта.
Някак си нереална, тръпнеща, идвам да те омая,
като малка вълшебна, приказна фея.
Раковина на морския бряг,
обвита в пяна от вълни, копнееща за нежността
на ръцете ти, да бъдеш моето море,
аз ще съм перла в твоето сърце.
Нека любовта ни се рее като птица в небето,
нека е гореща като пясъка на брега на морето.
Ще те чакам, колкото и време да ми струва
да те намеря искам, душата ми за теб бленува.
В самота досега живях, тъжна бях, но проумях
живота си тече, минава неусетно и краде от мен,
трябва и ще сложа край на тъгата, осъзнах..
знам трудно е, но искам вече само с усмивки
да посрещам своя ден.
Този стих посветих на теб,
и ето една сълза от очите уморени се отрони,
падна върху сърцето обвито в лед,
зимата сковаваща го досега,
нека замени я пролет!
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: 075b0760d1 |
|
1. "Нека любовта ни се рее като птица в небето,
нека е гореща като пясъка на брега на морето.
Ще те чакам, колкото и време да ми струва
да те намеря искам, душата ми за теб бленува. "
Най-много ми харесва този куплет :)
Има още както да се иска, но иначе е много красиво посланието.
|
|
