Неизживяното
преди: 12 години, 6 месеца, прочетена 1545 пъти
Не съм поет. Ах, само ако бях!
Щях теб да нарисувам с чудни думи
щях изгрева да нося с весел смях
когато те събуждам във домът ни.

Щях да опиша всеки малък миг,
така, че другите да ни завидят,
и всичко, за да чуя оня вик

във които може всички да ни видят.
Без страх, без грях, дори и без задържи,
какво ли следва после след това,
неизживяното като врати без дръжки
дали ще има ключ за любовта.

Дали пък няма да остане Тя,
Неизживяното, врата –стена…