Споделена история от Проза, литература |
Да бъдеш сам
преди: 11 години, 9 месеца, прочетена 1654 пъти
Сега, когато съм самичка,
аз мисля си за целя живот
и мисля си за абсолютно всичко,
което случвало ми се е в тоя свят.
…. Когато мъничка аз бях,
все исках някой да стой до мене,
да слуша ме, когато аз разказвам,
да милва ме докът заспя…..
Ала мечтите ми тогава,
аз нямаше с кого да споделя,
защото щом докоснех се до някой,
той все извърташе глава….
Той винаги се сещаше за нещо,
което е забравил до сега
и пак оставяше ме сам самичка
със думите неказани в уста.
Затуй сега аз може би сама съм,
затуй все търся самота,
защото с нея май се свиква,
когато нямаш избор за това…
Затуй сега аз търся тишината
и чувствам се добре във своя мрак,
защото май, че самотата
научи ме да нямам страх!
Тя мен научи ме на всичко,
което правя аз сега,
научи ме да бъда силна
показа ми какво е гордостта.
Със гордост, тя научи ме да ходя
и никого да не щадя,
единствено и себе си да любя,
да бъда с вдигната глава.
И мисля си единствено на самотата,
би трябвало да й благодаря,
че беше мой учител верен
другар, дори и във беда.
Човек направи тя, от мене
сърце от камък изкова,
тъй силен е човекът в мене
прилича той на твърдата скала….
Сърцето каменно е зная,
но пак познало то е обичта,
да плаче знае, както знаят всички,
когато чувстват някаква тъга…
…. Сега, когато пиша тези редове,
в сърцето ми горещи сълзи капят,
горят, напомнят ми за всичко
и май отново викат самотата.
…. Ала не съм аз вече мъничко дете,
на мен не стига самотата лесна,
защото в нея вече аз откривам,
че няма другиго, че аз съм самотата.
Самотна съм и туй ме наранява,
от самотата много ме боли,
немога аз на никого да кажа
и пак оставам аз със себе се.
И мисля си, че нямам избор
щом свикнала съм от дете,
самотни винаги ще бъдат
душата, моето сърце!
И май човекът горд във мене
не ще склони глава навред,
щом някога научил се е сам да се обича,
той никого не ще щади
и тоз човек самичък ще остане,
самичък той със себе се,
туй нещо страшно е и аз го зная
ала то, няма да се промени.
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 11 години, 9 месеца hash: 66ede20ef5 |
|
1. Много добре написано!
Ангелчето
|
преди: 11 години, 8 месеца hash: 1bf3aed468 |
|
2. Но не бива човек да остава сам, трябва да се научиш да живееш със самотата понякога, но вечно сам да си-от това много боли, не се отчайвай, няма все да е така.. И да, самотата учи на много неща, стига да не стане така, че да не можеш да свикнеш да живееш без нея.. тогава вече е болезнено.. иначе добре е написано както вече казах, има тук-там неща, които могат да се коригират, но иначе смисъла е вложен правилно, тоест ти пишеш за самотата и как ти си самота, знам и аз понякога се чувствам така, но както ти казах самотата е неделима част понякога от живота ни и дори имаме нужда да останем насаме със себе си, но тя не е нещото което ще ни направи щастливи.. просто не може цял живот да си самотник, думата самота има доста различен смисъл също, но в твоя случай, недей да оставаш сама.. това е жестоко.
Ангелчето
|
преди: 11 години, 8 месеца hash: 707be1115a |
|
3. Знаеш ли, аз не съм сама от 10 години, но заради навика винаги ще съм самотна. НЕ сама НЕ, но самотна в 90 % от случайте.
|
|