Лети
преди: 11 години, 8 месеца, прочетена 1264 пъти
Една ясна сутрин Лети се събуди от лъчите на слънцето. Вечерта неусетно беше заспала, нещо което й се случваше много рядко. Беше Неделя. Тя стана, изми зъбите си и се изкъпа. Слезе при майка си, за да закуси. За нея тази нощ беше ужасна. Не можеше да се отърси от спомените как баща й бе изживял тежка катастрофа. Това беше сънят й от много дни наред. Майка й- Анн, забеляза мъката й. Толкова спомени имаше Лети за баща си в тази къща. Анн реши, че трябва да се преместят. Колкото по-далече- толкова по-добре.
Настъпи дългоочакваният ден. Лети дойде с няколко пълни куфара. На тях имаше табела с надпис: "Лети, 16 години". Момичето се радваше, че напуска града си и ще замине за Лос Анджелис. Толкова време бе мечтала този така прекрасен град!
Но когато стигнаха там Лети искаше отново да бъде в Маями. Нима това бе градът, за който толкова време беше мечтала?
Когато се настаниха в новата си къща, Анн реши да запише Лети в най-престижното училище там.
-Какво ще кажеш да учиш в това училище, мила?
-Но в него трябва да се обличаме с униформи! Искам да изпъкна сред останалите! В миналото училище никой не ме харесваше!
Лети отказваше на няколко добри училища с все същия отговор. Докато накрая не избра едно. В него имаше толкова малко забрани!

-Лети-и-и! Ставай вече! Нима искаш да закъснееш за училище? Май ми се е причуло, че искаш да те харесват в...
-Става-а-ам! Но защо трябва да е толкова рано?
-Ти сама си избра училището, скъпа!
-Уф!
Лети стана от леглото и излезе, за да закусва.
-Нямам търпение да видя своята бъдеща ученичка!
-Мамо-о-о!

Лети се качи в колата и потегли към новото училище. То не изглеждаше добре, но момичето знаеше, че то ще бъде специално. И не грешеше.
Каква тръпка изпита Лети, когато мина по коридорите, осеяни с ученици. Тя беше нова, но никой не забелязваше. Всички бяха облечени еднакво. Дори тя. Какво стана с нейното желание да бъде по-различна? Но тогава стана нещо странно. Всички ученици тръгнаха към нея.
-Мирелче, здрасти, как си? -всички я питаха.
-Ъ-ъ-ъ. Добре съм. А вие как сте?
-И ние сме така. Да не си болна от хрема? Гласът ти е толкова различен.
Лети се стресна. Помислиха я за някой друг и тя не отрече, че е него. Тръгна си. Едвам се ориентира в Лос Анджелис. Разказа всичко на майка си.
-Но защо постъпи така, миличка?
-Не знам какво ми стана. Почувствах се странно след като им отговорих. Бяха толкова заразни. Но не всички дойдоха да ме видят. Едно момче стоеше настрани. Предполагам, че като има кажа коя съм и аз ще седя редом с него на стената. Но не мога да издържа да ми казват "Мирелче".

На другата сутрин Лети стана рано. Облече се в черно. Това беше любимият й цвят. Тя имаше и черна коса. Дори лака си направи черен.
Лети отново влезе в училището. Никой не я забеляза. Минаха 15 минути. Тогава тя тръгна към стената, където седеше момчето миналият ден. Но то я пресрещна.
-Здрасти! Как се казваш? Аз съм Дани. Предполагам, че си нова.
-Здрасти Дани! Казвам се Лети. Наистина съм нова.
В този миг всички погледнаха момичето и започнаха да се смеят. Отвсякъде се чуваше:
-Ха-ха-ха! Тя говори с Дани. Колко глупаво от нейна страна!
Лети обаче не ги чуваше. Гледаше момчето. Сега забеляза неща, които вчера не беше видяла. Очите му бяха сини, а косата му беше кестенява, не руса както си беше помислила.
-Лети-и-и? Ехо?
-Какво има?
-Айде да седнем двамата. Знам, че ще разваля репутацията ти, но никога не съм седял с друг човек...
-Аз нямам репутация! Колкото до предложението ти-става.
Всички в миг зяпнаха. Тя не беше като другите в училище. Тя прие да седи с Дани! Дани, който всички мразеха и ненавиждаха! След секунди те отново се засмяха.
В час по математика тя и Дани седнаха заедно. След часа Лети се запозна с Мирела. Тя беше едно слънчево момиче с руса коса. Всички момчета я наобиколиха. Личеше си, че я харесват. Този път и Дани се нареди с тях. През останалите часове той седя с Мирела. Тези часове бяха ужасни за Лети. Сега тя седеше сама и тъжна. Без приятели... А сега и Дани стана популярен... Само защото седеше с Мирела. Лети едва сдържа сълзите си. Момчето, което си мислеше, че всички отхвърлят и мразят и, към което беше изпитала симпатии сега седеше с едно друго момиче. Лети усети как започва да мрази Мирела.

На следващия ден Лети отново се облече в същите дрехи. Седна на мястото си. Зачака да започне часа. Тогава чу нещо изречено от Дани:
-Хей, Мирелче! Колко се кефя, че си ми гадже! Айде да седнем двамата, ако няма да разваля репутацията...
Ето ги пак! Омразните думи които чу вчера! Лети не беше на себе си.
-... репутацията, която ти ми даде! Ха-ха!
Всички момчета го изгледаха злобно. Тогава Мирела каза:
-Ако излезем днес малко в кафето... Да се опознаем повече. Един за друг сме, но искам да знам повече за теб.
Тези думи наистина вбесиха Лети. Тя усети, че харесва Дани много повече отколкото си мислеше вчера. Но сега всичките й мечти се разбиха.
Денят мина. Дани и Мирела седяха заедно и се гледаха щастливо. Лети осъзна, че няма никакъв шанс. Искаше поне да бъде приятелка с Дани. Той напълно я беше изключил. Тя не можеше да направи нищо. Не искаше да си отмъщава. Поне да беше останала като "Мирелче", за да спечели приятеля си.
На обяд Лети се прибра вкъщи. Изглеждаше толкова тъжна! Около очите й имаше червени кръгове. Анн също се натъжи при вида на детето си. Лети отказа да вечеря. Влезе в стаята си и се заключи. Забрави за домашните и училището. Мислеше само за Дани и Мирела. Сълзи се стичаха по бузите й.
Тя наистина го харесваше!
---------------------------------------------------------