Споделена история от Проза, литература |
Любовта ми е жива
преди: 11 години, 8 месеца, прочетена 1535 пъти
И да разбиеш сърцето ми на хиляди стъкълца.. в тях пак ще блести онази искра..
И да го убиваш, след всеки опит да стигне до теб.. то пак ще възкръсва и с още по-чиста обич за любовта ти ще жадува..
Защото сърцето ми, дори когато чувства се разделено и боли, то пак за теб влюбено тупти..
Защото това към теб, в света няма сила, която да го раздели, дори и счупеното остава пак цяло..
И сега, когато ти казваш''всичко е свършено, изгубено, убито.. '', за мен думите ти нямат значение, защото..
Разбивай сърцето ми, аз пак ще го събирам.. убивай любовта ми, аз пак ще я съживявам.. бягай от мен, аз пак към теб ще вървя..
И знам, един ден, ще стигна, там където искам, и ще бъда само и единствено твоя.. защото, това което чувствам е истинско..
И знам, че това което и ти чувстваш е същото.. защото любовта ми е жива, защото е роза и след всеки нов живот, тя към теб ще бъде още по-красива..
|