Споделена история от Проза, литература |
Той е Батман - глава 5
преди: 12 години, 1 месец, прочетена 1367 пъти
МОЛЯ ВИ прочетете! Преди да започна, искъм да ви кажа, че мисля да спра да пиша тази история, вие не изказвате мнение, това го считайте за последна глава няма да пиша повече! .. край
-------------------------------------------------------------
Бе се възцарила гробна тишина, след като Ейприл зададе въпроса си. Напрежението бе завладяло напълно помещението.. Ейприл чакаше отговора, но след всяка секунда притеснението и се покачваше, едва ли щяха да и кажат.. Отново постъпих глупаво.. защо не използвах някоя техника.. - помисли си отегчено Ейприл. Тя знаеше отговора, ако бе като другите момичета - да се сваля с момчета, да знае какво искат те, може би, може би до сега вече щеше да знае всички отговори на всичките си въпроси.. Но тя не бе такава, а и не изгаряше от желание да се променя, но точно сега желанието и бе толкова силно, защо не бе като тях? !
В главата на младия Батман също не хаос, как можа да се изпусне!? Всичко бе толкова объркано и защо най-добрият му приятел познаваше нея? Тя не бе ли опасна за него? Особено когато видя как силата и се появи за миг, тя не можеше да я контролира.. Дарбата която имаше, бе голяма и мощна, но тя едва ли подозираше? За бога баща й не и ли бе казал и какво бе станало с Марк Адамс?
-Къде е баща ти? -изтърси Батман, а Ейприл го погледна учудено. Тя не знаеше какво да каже, та тя не го познаваше, защо му бе да я пита? .. И все пак реши да каже истина, въпреки че можеше да го излъже, можеше да му се сопне, но просто нещо и подсказваше да каже истината..
-Той е мъртъв.. -каза плахо тя и сведе поглед, не искаше онзи луд да я види слаба или да съзре сълзите в очите й.
-Моля? Но Марк Адамс не може да я мъртъв, не е възможно! Той трябваше да работи по...
-Успокой се! -кресна силно Хари.
-Ако той е мъртъв.. Ако.. -Батман отново бе прекъснат от Зелена стрела.
-За бога не е мъртъв! -след тези думи Ейприл подскочи като ужилено дете от пчела. Но как така баща й ще е жив, майка й, баба й, всичките му роднини казваха, че е мъртъв.. А и ако бе не трябваше ли да я е потърсил? -от толкова въпроси главата на Ейприл заплашваше да се пръсне.
-Хари.. Истината ли каза?
-Да и съжалявам, че не ти казах, но не можех. Баща ми Робин забрани. Повярвай не ти трябваше да разбираш, но.. все пак го заслужаваш, той е твой баща...
-Всичко е толкова объркано, толкова години, а той се е криел.. Толкова години и ми бе оставил само няколко филма на.. Батман! Това трябва да я някакъв кошмар и сигурно всеки момент ще се събудя, вас няма да ви има, а само скучните бели стени в стаята ми.. Всичко ще се окаже някакъв шантав мираж на моето съзнание, но няма да съжалявам, защото.. всички тези неща не ми харесват.. -Ейприл усещаше как скоро сълзите и ще рухнат, тя се опитваше да се заблуди, но не се получаваше.. Самата тя не вярваше на думите, които казва, дори не искаше да повярва, защото вече знаеше, че това е реалността, но все пак се надяваше, че всеки момент ще се събуди.. Че всеки момент алармата й ще бие, но ето това бе истинския мираж.
-Стига, скъпа успокой се. -дрезгавия глас на Хари я накара леко да се усмихна, все пак се радваше, че точно в този момент той бе до нея. Скоро усети нечии ръце да обгръщат тялото й, това я успокои, но не достатъчно.. След като Хари я пусне реалността щеше да я обгърне, а това я плашеше.. Тя не искаше реалността искаше миражите, с които отново да се залъгва..
И все пак Ейприл се възползва от момента и прегърна Хари. Отпусна главата си върху гърдите му и задиша в такт със сърцебиенето му.. Пусна и сълзите, които се надпреварваха коя първа да стигне до тъмната блуза на момчето.. Адамс изпразни главата си за миг и остави само приятни спомени да я изпълнят, ето миражът завладя съзнанието и, но до кога?
Изведнъж спомените избледняха и бяха заместени от образ на.. 20-ет годишния Батман. Ейприл измрънка леко, колкото и да се опита да махне образа на този луд човек.. не успя. За това се зае да рови в спомените си и да се сети откъде той и бе познат.. И след упорито мислене и предполагане тя се сети.. Бе го виждала в университета..
В онзи слънчев ден, когато Ейприл бе ужасно ядосана на едно глупаво, надуто барби, че и бе развалила скицата той седна до нея.. Двамата просто бяха стояли на пейката, но все пак Ейприл бе успяла да го огледа добре.. Той имаше тъмнокафява коса, по която слънчевите лъчи се плъзгаха нежно, а очите му имаха златен блясък, който и се стори нереален. Фигурата му бе различна в сравнение с на другите момчета, които тя бе виждала. Той изглеждаше секси.. да тогава това за нея бе странно, защото Ейприл Адамс трудно намираше някое момче за секси.. За нея всички бяха едни и същи, с едно ОГРОМНО изключение - Хари и този тип.
Ейприл си спомни още нещо, същата кукла барби, която бе разсипала скицата й се запозна с това момче, още когато той бе до нея. Адамс затвори за миг очи и след секунда с ужас откри, че знаеше името на непознатия.. Толкова бе глупава, защо не се бе сетила по-рано? Защо?
Ейприл бързо се отдръпна от Хари и избърса сълзите си с опакото на ръкава на блузата си. Погледна към Батман и след секунди спусна ръката си към маската му, но естествено той я улови.
-Защо не я махнеш Лиам Пейн? ! Какво ще загубиш? -каза спокойно Ейприл, а Хари ококори очи, откъде тя знаеше името на Батман?
-Ти.. -заекна Лиам и за секунда се замисли, тази секунда използва Ейприл и махна маската му..
|
