Аблена : Пролог
преди: 11 години, 8 месеца, прочетена 1377 пъти
Майка ми ми каза, че душата на хамелеон, никакъв морален компас, който да сочи на север, никакъв определим характер, никакъв страх от непознатото и опасното. Просто изпепеляваща жажда за тръпка, нещо различно и разтърсващо, периодична умора от еднообразието.
И ако кажех, че не исках нещата да потръгнат по този начин, щях да излъжа... Защото аз бях изгубена. Странстваща и опитваща се да открие този, който да ме накара да се чувствам жива. Заблуда ме обгръщаше всеки път когато си мислех, че съм го открила, но се оказа, че всичко и всички са еднакви. Едно и също, едно и също, еднообразие, едноличие. Тръпки, пърхащи пеперуди за малко, понякога дори студена пот, но всичко мигом изчезваше сякаш не е било и отново потеглям. Защо? Вече беше кристално ясно. Кристално ясно, че въпреки всичко аз ще съм онази, желана от всички, притежавана от никого. Противоречия, въпроси, примирие, съжаление, умора, сън, който така желаех да бъде вечен и после - пробуда. Будех се всеки път, чувствах се така сякаш всичко щеше да е различно и променено и сивото - цветно. Бродех, пътувах, с усмивка омайвах всеки срещнат, танцувах, пях, крещях, тичах, скачах, мотах се, пих, поемах все повече и повече, но не ми беше достатъчно. Бях като призрак, но... всъщност исках да съм жива. Осъзнах, че единственото, което можеше да ме чувствам такава беше любовта. Къде беше тя? Беше се изпарила, изчезнала, потънала в материалното, в мокрите удоволствия, в мръсните отрови в, които всички се влюбват и забравят за всичко друго. Търсех истинската любов, заета от други неща, от златистите напитки, от шантажите и флиртовете, танците и тръпката от притежаването на нов скъп предмет. Нямах нищо, исках всичко, с пламъка за всяко ново преживяване и обсебеност за свобода, която от време на време ме ужасяваше до така степен, над която дори не можеж повече да се замислям, обсебеност за свобода, която ме избуда, вкара ме във водовъртеж на номадската лудост, люлееща ме на всички посоки, познавани от човека. Всичко беше толкова неописуемо, неразбираемо, противоречиво и глупаво, и все още е. Опитвах се да се слея с останалия свят, но желанието ми за истинската чиста любов не стихваше, беше безсмърно, не можех да бъда сломена. Но не осъзнавах всичко това и не знаех, ..
че вече съм я открила.