За теб
преди: 11 години, 7 месеца, прочетена 1532 пъти
Искаш ли да ти кажа нещо? Повярвай, доста ми беше трудно да се реша да го направя... Но вече започнах и няма връщане назад. Може да ме сметнеш за смешна, досадна, но не ме интересува... Ти имаш правото да го знаеш.
Харесвах те. Видях в теб някой по-различен от останалите. Още от дните, които прекарвахме на селото на ---. Когато идваше при нас... Когато лежахме на тревата, отделени от всички грижи и тревоги. Чувствах те като човек, на когото мога да се доверя, който ще ме разбере.
4 години бях влюбена в един съученик. Влюбена до болка. Болеше ме, защото той никога не ме забеляза... Бях невидима, а това ме убиваше. Сигурно ще си кажеш, че се филмирам твърде много, но повярвай, аз съм изключително раним човек. Привържа ли се към някого много трудно мога да го забравя... Ти беше човекът, който ми помогна да откъсна мислите си от неговото лице. В твое присъствие аз го забравях. Можех да дишам свободно отново.
Онези дни за мен си останаха незабравими, защото се чувствах значима, бях някой... И дори за теб да не означавам нищо, а просто едно досадно момиче, което не спира да говори (което правя несъзнателно, когато съм нервна), аз те приемах като нещо повече. Помня, когато се качих на мотора зад теб, аз си помислих как с лятото, това преживяване ще си отиде завинаги и никога няма да е същото. И се оказах права. С всеки един наш разговор по скайп, сякаш се отчуждавахме един от друг. Или поне аз така го усещах. Да ти кажа ли една тайна? На рожденния ден на --- аз плаках почти цяла нощ и причината за това беше ти. Не знам дали си ме чул, нито дали някой е забелязал това. А може би беше и заради осъзнаването, че сърцето ми за пореден път бе избрало грешния човек. Може би ще ми кажеш „Извинявай”, но няма нужда, преодолях го. А и ти не си виновен. Все пак всеки има свои собствени чувства. Беше избрал --- пред мен и аз не те виня. Беше странно как бях едновременно тъжна, но и щастлива за теб.
След този ден сякаш емоциите в мен умряха. Беше празно, но и приятно спокойно. Може би именно такова „отърсване” ми е трябвало, за да се осъзная. Благодаря ти, че ме накара да се събудя от съня, започнал да се превръща в кошмар.
Навярно след тези думи ще спреш да ми пишеш, ще ме сметнеш за някаква луда... Аз няма да те спирам. Все пак... лошо ли е да признаеш пред някого какво си чувствал? Аз не мисля, че е... По-скоро е нормално...Но искам и да знаеш, че сега за мен си приятел, от когото имам нужда. Само и единствено приятел, който може да ме измъкне от задушаващия мрак, в който съм попаднала. Твое е решението дали ще останеш в живота ми, или ще решиш да си тръгнеш.
Извинявай, ако с казаното съм те засегнала или дори уплашила, нямах това намерение... Истината винаги е по-трудна от лъжата, но е и по-правилният вариант. Надявам се да разбереш правилно думите ми.
Благодаря ти.