Споделена история от Проза, литература |
Графовете на мрака.
преди: 11 години, 7 месеца, прочетена 1750 пъти
Замъкът Духула... От векове той е изпълнен с династия зловещи патоци и вампири графовете ДухОЛА. Легендата разказва, че тези покварени създания могат да бъдат убити, ако пронижеш сърцата им или, ако се покажат на дневна светлина. Това обаче не е достатъчно, защото могат да бъдат и възкресени с тайнствен ритуал извършван на всеки 100 години когато луната е в 8-ми цикъл на водолея. Последното вампирско възкресение обаче за жалост не протече по план:
Нека ви разкажа:
Най-известните вампири в графството разбира се, бяха граф Лиополд фон Лихтенщайн, който в момента беше на власт както и синовете му Леонардо и Сириал. Тримата много си приличаха. Те най-обичаха да приклещват жертвата си докато й пият безмилостно от кръвта слушайки умоляващите за помощ думи. И след като по тялото на жертвата вече няма останало нито капка кръв винаги или я умъртвяваха или й изяждаха вените. Както повечето вампири те имаха и дълги, остри зъби, с който смучеха кръв. Граф Лихтенщайн беше с тъмно сини очи като нощното небе, а когато се ядосаше цвета им бързо се променяш на тъмно червен. Около врата си имаше черна яка от, която се спускаше дълго наметало. То се вееше винаги щом графът се движеше а и му служеше да се превръща в прилеп чрез него. По-големият му син(Леонардо), който трябваше да го наследи и бе бъдещ граф имаше също като него тъмни очи. Зъбите му бяха излъскани, а езикът му червен от пиенето на кръв. Според тогавашните вампирски обичай престолонаследникът беше длъжен да носи наметало също като баща си. Това не се харесваше много на Леонардо, но въпреки всичко обичайте са си обичай кой е той, че да ги нарушава? Младежът бе строен и висок с права черна коса, която често къпеше. За разлика от него брат му Сириал Можеше да носи каквото си иска. Въпреки това обаче той предпочиташе да слага наметалото си тъй като именно това го отличаваше от останалите вампири и бе знак, че е от кралското семейство. Строен и красив също като брат си младежът обичаше да прекарва време с баща си. Както и не пропускаше възможност да излезе с Леонардо и връстниците му въпреки, че беше две години по-малък от тях.
Ето, че денят на 8-мият цикъл настъпи. Днес беше важен ден за всички вампири и вампирки тъй като вампирите, който щяха да се възкресят бяха:Граф Валантир(бивш съветник на графа) Графиня Елизабет Кървавска (съпругата му) и бащата на граф Лиополд граф Лоренсо Лихтенщайн. Церемонията беше почти готова. Ковчезите бяха приготвени както и кръвта с, която се поливаха възкръсналите вампири. Наметалата им също. Оставаше само да присъства на това тайнствено събитие и някой от отсрещното графство.
Това щеше да се окаже голяма трудност, защото графът на замъкът Дракола бе с много труден характер. Когато кажеше "не" край нямаше как да се убеди в обратното дори от обратният отговор да зависеше и живота му.
В момента трнайсет и петнайсет годишният младеж се бяха настанили пред портите на замъка. Часът беше накъде към 18:00 часа след обяд, а те си нямаха и на представа кой да повикат за възкресението. Времето беше тъмно и мрачно. По небето се бяха наредили хиляди тъмно сини облаци, който сякаш се блъскаха. Едни се открояваха идеално заради своя цвят, а други оставаха заличени и не видени от никого. Луната този път рано беше изгряла, а тя сега бе единственото нещо, което светеше. Повечето вампири бяха навън и тръпнеха с нетърпение. Ритуалът скоро трябваше да започне. По изчисленията графът оставаха точно 3 часа до началото.
А ритуалът бе следният. Първо луната се разделя на две. От тези две части се изнизва светлина, която огрява очите на всички. Това значеше, че за да не умрат те трябва да се превърнат моментално в прилепи. След което заваляват капки кръв, който по-късно се дават на съживените вампири. Ковчезите се поставят от графа пред лунната светлина докато той е прилеп, а след половин час се отварят като вътре се намират труповете на вече живите вампири. С специална вода за вампири те се съживяват и останалото са подробности.
На стълбите където двете момчета се бяха настанили бе студено. Чуваха се как гръмотевиците и светкавиците удрят земята. Това се харесваше на всички, а времето и обстановката бе повече от идеална за всеки един вампир.
-Е, измисли как да убедим граф Дракола (царят на другият замък) да пусне за малко някой от вампирите си? -запита Сириал като се загърна с наметалото си и сплете нокти притеснено.
-Всъщност да. -отговори Леонардо. -Виж сега трябва да изпратим някой, който е убедителен. Какво ще кажеш за мафиот?
-Мафиот? -учуди се Сириал. -Ама това е гадно дори за нас. Харесва ми. И кой смяташ да изпратим.
-Еми... -подхвана Леонардо. В този миг Ливия, която познаваше и другият граф мина покрай тях. Тя бе хубава, но и потайна. Именно за това е наричаха и мафиотка. Леонардо я посочи с поглед.
-О схванах. -досети се Сириал и огледа момичето первезно. -Знаеш ли братко ти си просто гениален.
-Кажи го това на татко. -усмихна се Леонардо. -Хей Ливия. -извика той. -Би ли дошла за момент, ако може?
-Кажете принце какво искате? -поклони се ниско вампирката след като се приближи до младежите.
-На тебе те бива с предговорите нали? -запита Леонардо, а момичето поклати положително глава. -Е, щом е така значи би трябвало да можеш да убедиш граф Дракола да пусне един от вампирите си при ритуала.
-Ще мога, но първо обяснете ми защо трябва и от другото графство да присъстват вампири. -попита Ливия.
-Такъв е обичаят. -отговори Сириал. -Сега можеш да тръгваш.
-Довиждане!!! - отвърна момичето и се поклони отново ниско за сбогом.
Докато другите вампири останаха в двора на графството Ливия отиде до отсрещният замък. Щом стигна до там я побиха студени тръпки. Вампирите, който живееха там не бяха никак добри към не поканените гости, графът им.... за него да не говорим. Той бе с черни като на дявола очи, плътни и алени устни, от който се подаваха подострени зъби. Бе облечен в черно и тъмно синьо. А по ноктите си бе нарисувал кръв.
Щом пуснаха Ливия да влезе тя се изуми още повече. По стените на графството бяха нарисувани какви ли не страшни, готически фигури. Имаше и снимки на предишни вампири. Тя оглеждаше със страх всичко това... Само след минути пристигна до кралският кабинет. Ливия почука тихичко. В този миг вратата сама се отвори. Още от вънка се виждаше тъмнината обзела всяко кътче на това помещение. Сякаш можеха да се видят всички лоши неща случили се точно тук вътре.
-Ливия скъпа. -чу се гласа на граф Дракола. -Можеш да влезеш.
Момичето направи няколко крачки и след като се оказа вътре в стаята врата се тресна сама много силно. Това я изплаши още повече. Графът седнал на трона си сега изглеждаше радостен. Той си сипа чаша кръв и отпи една глътка с радост. След което я остави.
-Е, говори. Какво те води тук в моя кабинет? -запита графа.
-Тук съм ваше величество. -подхвана Ливия с страх, който гледаше да не показва и преглътна гласа си. -За да ви помоля да пуснете един от вампирите си на възкресението.
-Хм... -замисли се графа след, което каза:-Знаеш ли заради теб съм склонен да направя изключение, тъй като по принцип не помагам на никого, но ще трябва да получа нещо в замяна какво предлагаш?
-Да видим... кръв. -каза Ливия. -Има ли сделка?
-Ми да става. -съгласи се граф Дракола и двамата си стиснаха ръцете. -А кога ще получа кръвта?
-След церемонията. -отговори Ливия. -Аз лично ще я изпратя по вашите вампири. Обещавам!!!
-Но, разбира се. -усмихна се графа. -Колко вампирите си да ти дам?
-2 вампира стигат сър. -Каза момичето и отлетя през леко открехнатият прозорец на кабинета... :)
След малко двамата пратеника на граф Дракола пристигнаха заедно с Ливия.
-Значи си успяла-зарадва се граф Лихтенщайн, който я посрещна пред входа.
-Да малко със страх, но все пак да. -отвърна момичето,
<... >
Церемонията скоро започна. Всичко вървеше по план и така както го бяха планирали всички вампири. Естествено както беше обичаят първо луната се разцепи на две и заслепи всички. В този час всички се превърнаха в прилепи. А графът премести празните ковчези до светлината като си бе сложил в очите уполени контактни лещи, който отразяваха светлината. Щом постави където трябва ковчезите той също се превърна в прилеп и заедно с всички останали зачака кървавият дъжд.
Но дали всичко щеше да провърви по план??? :)
Е, какво мислите хареса ли ви? Съжалявам, ако имам грешки.
|
