Споделена история от Проза, литература |
Погледни ме
преди: 11 години, 7 месеца, прочетена 1915 пъти
Погледни ме с онези очи отразени от блясък, някак различен,
погледни ме и не се страхувай да ми дадеш светлината така необходима.
Накарай ме да усетя, да почувствам с дълбините на душата си,
че ти си този, който до края ще обичам..
Не ме лъжи и наранявай, дай ми чист въздух да дишам
и тогава аз ще разтворя сърцето си изцяло,
чак когато ти ми докажеш, че си истински,
ще получиш всичко от мен, всяка частица от моята същност и тяло.
Не ме предавай, вярвай ми.. за да мога и аз да ти вярвам,
и никога недей ми казвай''обичам те'',
не разваляй магията, обичай ме без думи,
показвай с всеки жест, движение любовта си.
И безрезервно до мен винаги бъди, всяка минала болка остави
забрави как си живял досега, живей за мига,
и нека тези моменти ни донесат повече радост, отколкото трудности.
Но каквото и да стане, ти знай, винаги до теб ще бъда
и притихнала, както нощта притихва
и спуска над света своята тайнствена тишина,
до теб ще заспивам.
Винаги знай до теб ще грея като мъничка звезда,
винаги ще те обичам!
Ангелчето
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 11 години, 7 месеца hash: 7f013c0780 |
|
1. Хей, Ангелче, къде се изгуби? Намери ли твоя човек? :))
|
преди: 11 години, 7 месеца hash: b5856ee105 |
|
2. (; Миии... не казвам
Ангелчето
|
|