Споделена история от Проза, литература |
Не изчезвай
преди: 11 години, 7 месеца, прочетена 1699 пъти
Не изчезвай не поглеждай към миналото не си помисляй да ме заличаваш не затривай всичко след себе си не трябва всичко да свърши така.
Не изчезвай, всичко бих ти простила само и само да си тук да потдържаш огънят в мен не изчезвай всичко ще простя замълчи като тъмнината не изчезвай всичко ще простя замълчи виновен ти не си.
Позволи ми да съществувам позволи ми да чуствам не моля те не заличавай моят свят, бъди моят свят не изчезвай замълчи като тъмнината не изчезвай.
Не поглеждай към миналото колкото теб боли, толкова и мен боли замълчи като тъмнината спри времето спри светлината и остани с мен в мрака обгръщай ме с двете си ръце. Позволи ми да съществувам, позволи да чуствам остани всичко ще простя не си помисляй да ме заличиш позволи ми да съществувам спри времето, спри светлината и остани с мен в мрака обгърни ме с двете си ръце.
Не поглейдай миналото колкото теб те боли, мен също боли не си помисляй да ме заличиш не изчезвай виновен ти не си, не изчезвай всичко ще простя.
Не поглеждай към миналото, виновен ти не си спри времето, спри светлината и остани с мен в мрака обгърни ме с двете си ръце.
|
