Споделена история от Проза, литература |
Някъде във времето
преди: 11 години, 3 месеца, прочетена 1825 пъти
Здравейте! За първи път си позволявам да поискам мнението на хора от произволно избран сайт. Много бих искала да ми кажете какво мислите за това, което ще напиша отдолу. Благодаря предварително. Това е едно от нещата, които понякога просто ми излизат в главата и сякаш искат да бъдат написани...
Обожавам времето, в което съм сама, просто да си седя и да си размишлявам върху разни неща. Една мисъл бута се в друга, трета пък застава между тях, как налудничаво даже откачено става, започвам аз да си говоря с тях. От едната ми страна застанал е животът, от другата пък перчи му се любовта, незнайно защо обаче, никога не застават ръка за ръка. На различно мнение ли са ги питам, какво пък толкова, ако бъдат на едно, колкото и да не искат трябва да делят едно легло. Все си мислех, че това са две еднакви нещица, но те определено не мислят така. Все намусени стоят и не искат да се разберат. Питам ги отново и отново, но без никакъв успех, те продължават да си мълчат и с гръб да си стоят. На края се отказах, тъй като се уморих, но шепот стигна ме за миг и каза ми с вик : „ Животът без любов не е живот, а той все ми повтаря, че любовта не е живот, защото винаги ще се намери някой който страда... "
|
