Споделена история от Проза, литература |
Ноември
преди: 11 години, 2 месеца, прочетена 1658 пъти
Стоя...
Тихо е студено, мрачно. Гримът ми черен, наситено матов се стича на вадички под брадичката ми и пада по дрехите ми. Устните ми сухи, неподвижни прихванали от тишината, на голата есенна картина. Цигарата ми гори бавно, димът се издига високо и после се губи невидимо.
Болката тръгва от върха на всяко косъмче и стига до ядрото на сурцето ми. Яде гнилите, черни остатъци на празната ми и обезнадеждена душица. После ме отпуска, сякаш за момент болката замръзва, до секунди пак гризе и рови в мен..
Думите му, клетвите му са били напразни. Чак сега го осъзнах, но е късно. Късно е за прошка, късно за въздишка, късно е за мен и него. Притварям очи, виждам го.. чувам името си. Целува ме за добро утро, прави ми закуска, хваща ме за ръка, дърпа ме, правим любов, крещя му, мирише ми на кафе сигурно е станал преди мен, кара ме да стана и да загася лапмата.. по инерция отварям очи ето, илюзия. Отивам до кухнята, празна е.. кафе няма изпила съм вече 2, 3 за да не заспя от преуморя, това за което мисля ми отнема силите или може би той бе силата в мен..
Поглеждам едрите капки мокър сняг, осветени от уличната лапма и осъзнавам ноември е. Тъжно, есенно време и тъмно небе с нито една звезда. Паля си цигара, ръцете ми са сини, сърцето... нямам такова. Пълна с ярост, отчаяние в безтегловност, просто си стоя и чакам да ми звънне..
mel
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 8c8c1c07ff |
|
1. Дамммм, поне чакането никой не може да ни отнеме.
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: dc042b4a32 |
|
2. За октомври напиши нещо!
А впрочем и аз чакам.
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 63dc3b2e61 |
|
3. А сега напиши стих за Декември :) Иначе забавно беше.
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: 95fa0aaa21 |
|
4. Забавно? Та това е трагедия... Беше неописуемо, прекрасно, вълшебно. Върнах се в последния ми ноември..
|
|
