Споделена история от Проза, литература |
Приятелство
преди: 11 години, 2 месеца, прочетена 2131 пъти
Приятелство. Спомени, споделяне, доверие, вяра... най-важното и скъпо нещо, най-съкровеното и изумително нещо, което някога е съществувало и ще съществува, поддържайки целия сив и грозен свят.. Приятелството няма срок на време, нито пък има определено разстояние и постъпки, които да го определят, като такова. Няма определени правила и неща, които да те направят приятел с някого, това го чувстваш и усещаш.. просто разбираш с всяка клетка на тялото си, че можеш да се довериш за всичко на някого, че можеш да му споделиш всичко, че можеш да разчиташ на нечие доверие и че този някой ще е до теб да те подкрепи без значение колко разбито и празно е сърцето ти, защото той ще се опита да го напълни с грижа, с доверие, с топлина... когато усетим, че едно приятелство си тръгва имаме чувството, че определени части от нас са убити с тръгването на дадения човек, усещаме как нещо се е изтръгнало от нас и че вече не сме нужни на това нещо.... чувството е убиващо, ужасяващо и много страшно. приятелството залязва с последния лъч
на вяра, на грижа за някой друг, споделени моменти и още няколко глупости, които се надяваш след още малко време да ти изглеждат напълно маловажни... и така постепенно от седмиците прекарани заедно вие едва намирате няколко часа, за да се престорите, че все още има някакви остатъци от приятелство, дългите разговори се превръщат в кратък чат, споделянето в незадължително задължение, нощите в които сте спали заедно в безсмислен телефонен разговор, излизането навън пък в случайна среща на улицата за около 3-4 минутки и после пак същото... приятелството не се определя от някой обстоятелства, за него трябва да се бориш и да го защитаваш, а не да го пуснеш по течението, надявайки се то така или иначе някой ден да изплува... приятелството свършва, тогава, когато не можете да се съберете заедно за един празник, когато спрете да се нуждаете да си споделяте всеки ден по нещо (било то и дребно), когато нямате какво да си кажете, а ви се е случило толкова много, когато ви е страх да кажете нещо защото си мислите, че човека от среща ще ви помисли за странни, приятелството свършва тогава когато решите и се пуснете от него... то свършва в момента, в който спрете да обичате някого, като свой близък, макар да знаете всеки негов недостатък до болка... затова сега просто пукате ръцете си и тръгвате самички по празния бледо-кафяв път, където сте почти убедени, че ще откриете нов, такъв човек, но не го намирате и бавно попадате в дупката на глупостта, която сте проявили, когато е трябвало здраво да се хванете за приятелството си... приятелството угасва и от време на време те кара да изпитваш липса.. приятелството е вечно...
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 0ab165019b |
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 3b1a586b8d |
|
2. Жалко, че в това време да помогнеш на някого и да си лоялен директно те прави смотан в очите на младото поколение... Трябва да си арогантен, нахакан и безпринципен за да получаваш уважение затова е толкова объркан света.
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 5f16fc132b |
|
3. До номер 1-мисля, че не успя да вникнеш в смисъла..
До номер 2-никой не е казал, че те прави жалък, напротив даже.. просто трябва да се загледаш малко по-дълбоко в смисъла на стихотворението : )
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 0b280643c1 |
|
4. Бях гладен, почетох го ми се отщя да ям! Каква безвкусица! По-добре да реша едно судоко.
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 0b280643c1 |
|
5. И като се събуди, ... вратата отворена...
|
|
