Споделена история от Проза, литература |
Любов
преди: 11 години, 1 месец, прочетена 1835 пъти
Нек небето гори, нек не съхнат реки,
само да си утре с мене,
мой да бъдеш и нощем и денем
и когато земята догаря,
ти ще бъдеш надежда и вяра ти.
Ако е грях, че теб обичам толкоз,
ти прости, че любовта убивам вече знам,
а дали сме родени от грях или от любов,
никой не знай?
Да угасна звезди, нек морето заспи,
ти си всичко, което ми трябва,
ти си слънци и моя забрава,
милост моя и моя утеха,
с теб да бъда за няколко века.......
|
