Моите разкази
преди: 11 години, 11 дни, прочетена 2215 пъти
Здравейте! Наскоро написах нещо, което е наполовина самат истина.... Моля ви, оценете трудам ми. кажете ми какво мислите, но само истината!

-Седя сега сама... замръзвам, защото го загубих! - прошепна тя на вятъра. - Защото в страха си не намерих сили да остана... побягнах, защото беше лесно и си мислих, че това ще ме спаси от болката... но тя дойде после! След като си тръгнах, останах съвсем сама в мрака на страха си. Можех ли да остана до него без да го нараня, без да се страхувам, че той ще ме нарани, без да се боя, че някой или нещо ще се опита да ни раздели... Но страха... той се появи така изведнъж! Сега като седя съвсем сама на брега на синия океан си мисля за него! А той дали сеща за мен? Дали все още си представя какво би било, ако аз не бях избягала? - момичето уви ръце около замръзващото си тяло, а от топлите ? шоколадово кафеви очи започнаха да се стичат сълзи. Все едно, за да я успокои вятърът мина през дългите ? коси и ги разроши. Устните ? леко потръпнаха и в крайчето им се появи мимолетна усмивка. - И той правеше така, когато искаше да ме накара да се усмихна! - тя пристъпи към ръба на скалата и седна, заглеждайки се в залеза. - Помня, когато с него за пръв път се срещнахме! Той ме доведе тук, за да си говорим, за да бъдем само двамата... А аз бях пленена от гледката... всичко беше така прекрасно, а той беше с мен... какво повече можех да искам... И точно тогава се появи страхът... Е, сега, поне знаеш цялата история... –вятъра се завихри около нея, а морето се разбуча. – Моля те, кажи му, че го обичам! – прошепна накрая и скочи. В очите ? все още имаше сълзи... тя затвори топлите си шоколадово кафеви очи и се потопи в ледената океанска вода...
Тъжния ? живот приключи без момчето, което обичаше да разбере. Години по-късно той я потърси, само за да разбере, че нея вече я няма... Той отиде на мястото, където я бе завел за пръв път, за да вдъхне живот на спомените... Момчето се загледа и се заслуша. Стори му се, че чува гласът ?. "Обичах те до последния си дъх! ". Той се усмихна през сълзи и за един кратък миг я видя да седи на края на скалата и да му маха усмихнато, тогава той разбра, че тя ще го чака вечно... После момичето разпери белите си криле и отлетя...
-Ти си моят ангел пазител! - прошепна той и отново се загледа в залеза...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 10 дни hash: d61fc0f709

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Наистина прекрасно. Само изчисти леките повторения и използвай по-различни синтактични конструкции. Използвай синонимни думи и сложи още малко детайли. Наистина феноменално. Просълзих се.

 

...

преди: 11 години, 9 дни hash: 1dd1d44c45

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   нее момичето ми с млечно шоколадовите ми очи недей аз те обичах но ти избяга с вятъра на мрака и страха сега аз те търся но ти дремеш в дълбините а аз отчаяно махам като откачен от скалата :(

 

...

преди: 10 години, 11 месеца hash: 5910e011dd

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Като цяло е добре. Само, че на моменти звучи като стих, а друг път като разказ. Исчисти някои повторения. Описвай нещата по-задълбочено. Става с практика. (:

 

...

горе^