Нека това е края
преди: 10 години, 10 месеца, прочетена 1473 пъти
Ти си всяка моя мисъл,
кой така ме е орисъл?
Търся и не откривъм смисъл,
защо притихвам с твоя лик?

Да, ти не си измислен,
колкото реален толкова и спомен.
Но ти живеш в мен и дишаш.
Блян, сънища и невъзможност.

Обичам ли те, пак се питам
обичаш ли ме, как да знам...
Без отговор оставам
и искам да сложа края
на илюзията, но немога...

Ти си там близък и далечен,
палиш страсти и копнежи,
спомен си за мечти неизживени...
Бъди такъв какъвто си,
но стига, просто спри
защото моето сърце кърви.

За Ц. от В.