Споделена история от Проза, литература |
Вятърът ме гали
преди: 11 години, 2 месеца, прочетена 1589 пъти
Оу, вятъре, препускащ,
вземи ме с теб, погали ме!
Оу, вятъре прекрасен, хладен
отвей ме нанякъде!
Оу, вятъре, отвей ме,
със своите крила, своите студени,
мрачни крила,
нанякъде, отвъд света,
да видя нови висоти, нови красоти
дето да пълнят душата ми!
Да усещам хладнината чак до пръстите си.
Да треперя, но да ме галиш.
Да отвееш моите коси,
искам вятъре, отвей ме.
Погали ме..
––––––––––––––––––––––––
Никак не е добро, да знам, на 11 съм и сега гледам филм, и нямам идеи, но моля ви без хейт.. :( просто това ми дойде на душата. :)
и съжалявам за повторенията. :)
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 11 години, 2 месеца hash: 0e2fc524a6 |
|
5. Хубавото е, че имаш желание да сътворяваш нещо! Това ''оу'' мисля, че не е подходящо, даже въобще не става.. има, къде какво да се желае, но за твоите години е добре и лично аз те поздравявам! Не се обиждай нали от по горните ми думи.. Просто продължавай, ако ти идва от вътре и след време съм сигурна, че ще ти се получи много по-добре! Успех!
|
преди: 11 години, 2 месеца hash: a5d7a3bb69 |
|
преди: 11 години, 2 месеца hash: cfc2e72423 |
|
7. Не обвинявайте човека прибързано.
Все пак преводите от гъгъл транслейт излизат така недодялани
|
|