Споделена история от Проза, литература |
Знаеш ли?
преди: 10 години, 9 месеца, прочетена 1716 пъти
Знаеш ли, че ти когато дишаше свободно,
аз се задушавах, давейки се в собствените си сълзи?
Знаеш ли че палех и цигара от цигара,
С пушека душата си убих..
Когато хората вървяха в правата пътека,
аз се лутах из трънаци..
падайки във пропастта..
И там където радостта блестеше,
В мене само болката цареше..
Пак като палач сърцето ми сечеше,
И от плач не можех да се спра..
Хората ми казваха - „бори се“,
ала аз си знаех колко тежко е, нали?
От агонията пак съзнанието ми кървеше,
и със нокти аз раздирах своето лице..
Както замък пясъчен се срива под дъжда пороен,
така мечтите ми разбиха се в скали..
Аз знам, че болката е гадна,
зная, че животът - ад е на земята..
Не, не вярвам и у бога, ни у хора..
само виждам че смъртта ме чака,
тя - убийствена отрова, дето ударите на сърцето ми ще спре
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 9f509f9c43 |
|
1. Е-е-е-е, какъв е този мрачен завършек? :) Хареса ми стихотворението, но твърде, твърде песимистично ми дойде някак...
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: f7e985d1b3 |
|
2. не знам на колко си... Но животът е пред теб не гледай само мрачната страна на живота и не се съсипвай за нещо което не си заслужава.... И колкото и да е трудно се бори не се предавай беди силна
|
|
