Човекът е човек, когато сам изплува от собствената яма.
преди: 10 години, 6 месеца, прочетена 1634 пъти
Здравейте! Момиче на 20 години съм. Написах нещо в снощните късни часове, бих искала да го оцените. Приемам всякакви отзиви. Благодаря предварително иии хубав ден на всички! ^_^

Герой

Познавам те накратко - леснораним от ненужна комичност,
с пембен чар опропастяваш суетата.
Няма смисъл, нали, от изкуствена близост,
няма смисъл дори, да сушиш блатата.

Всички чувства умират, просто тъй - за минута
и години след това в будна кома са те.
Гледат те така - с тез очи на кошута,
очакват от теб, любовта на дете.

Пресъхва небрежно чувството за мъст,
тревожен не бъди - амалгама се е скрила.
Толкова голям си пред живачната пръст,
а толкова безсолна е човешката закрила.

Заканващ, огънят на хорските стремежи,
пърли, като черен сняг безлик.
Животът стреля с векуващи гърмежи,
обезверен приканва те, велик.

Ти същността си написа ръкописно,
в душите вся - психомонизъм.
Светът, обаче тъй робува задкулисно,
с порочна броня пази всеки организъм.

Обвивката метална - има лустро, няма "ум",
животът често надграден е, в битка за един куршум.
Овива се около врата ти, стяга дишане командно,
как бих искала сега смеха ти, да ехти в доспехи безпощадно.

Като звук от грамофон - в тялото удар неспирно кънти,
и сто тояги обаче са малко, когато в душата.. вали.
Усещаш ли? И аз съм като теб.. протягам ръка, от мрамор скована,
Помни едно! Човекът е човек, когато сам изплува от собствената яма.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 6 месеца hash: 121b1413e1

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Как да ти кажа... малко си попрекалила с метафорите - губи се смисъла. Римите са долу-горе, макар че още има какво да се желае, ритмиката и тя е на подобно дередже! Опитай се да пишеш с вдъхновение - то е чувство, което те връхлита когато си много развълнувана - радостна, потресена или разочарована. Когато ти се живее или когато ти се мре :) Виж това: (писал съм го някъде на твоята възраст, и споко - не съм набожен :) ) Венец от тръни -------------------- / Към Исус / Омръзна ми да ровя във мъгла, прикрит зад безразличие желязно, във облак сив да търся красота - посягам, а отзад е празно. Опитвах да посея топлина - от нищо нещо с обич да направя, но хората са ледена стена и в миг събраното се разпилява. Не съм могъщ да срина този свят и от калта по-хубав да направя - един такъв - зелен и вечно млад, където всеки всекиго да обожава. Щастлив ли съм? Не съм... А ти? Кого това интересува? Погребваме умрелите мечти, а нови никой няма да рисува... Хора, отвратително е, знам! Клюки, завист, приказки отровни... Аз исках да ви отведа от там - останахте - сами сте си виновни.

 

...