Гатанка
преди: 10 години, 5 месеца, прочетена 1782 пъти
Живота ми поставил ми е гатанка,
надупчил е браздите на смъртта,
прекъснал е повелите на вятъра,
мълчанието вплел е във дъжда.

Веднага щом напъпиха черешите,
изповядвайки се колко е сама,
една душа в оковите на времето,
разказа ми за своята съдба.

Нададе вой сирена за събуждане
и буря се изви от празнота,
в очите ми пропити от осъждане
отговорът се чете сега.

Някой е накарал самотата
Луната да изпише със слова.
И щом нощта си легна на Земята
най-призрачната песен ми изпя.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 5 месеца hash: bb38391fc2

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Чудесно! За първи път някой тук е обърнал толкова внимание на римите и ритмиката! Браво! Браво! Само фабулата малко куца, и с метафорите е попрекалено, ама за първи опит е супер! Добре докарваш римите! Опитай се и смисъла да успееш да напъхаш в мерената реч.

 

...

преди: 10 години, 5 месеца hash: b4244b4da4

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Брaво! Хaресa ми. :)

 

...

преди: 10 години, 5 месеца hash: f3413e203b

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   На мен ми хареса - има мелодичност! Може би, обаче, трябва да го продължиш? Звучи ми недовършено. Иначе е добро, но трябва още да се упражняваш.

 

...

горе^

преди: 10 години, 5 месеца hash: 3ea2b0047c

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Гатанката ми харесва понеже си се докоснал до прозаичната форма на любовта- щастието да съществуваш. Когато се заобикаляш от природата- най - се доказва нашата човешка черта да сме част от нещо свързано - нещо с което има смисъл нашето съществуване. Послепис До автора - търси щастието, надявам се да го откриеш.

 

...