Стихотворение за село
преди: 10 години, 5 месеца, прочетена 5084 пъти
Вдъхнових се да напиша това стихотворение за родното си село. Предполагам, че може да навее спомени на някои от вас...

Стоя до късно през нощта,
мислейки за беззначителни неща
и изведнъж си спомням аз мътно и сиво
за родната къща и пътчето криво.

Тъй свободна и безгрижна бях.
Тъй красиво, волно си живях.
Но пораснах бързо, отлетях.
И далеч от моя дом изтлях.

Самотна във големия град,
зад високите сгради и бетонния хлад,
копнея да се върна при птичите песни,
при златното слънце и цветята чудесни.

Да подишам онзи въздух свеж и чист,
да погледам полумесеца сребрист,
свободна отново да тичам, да пея,
да се върна в дома и истински да живея!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 5 месеца hash: d3e74e6081

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Добре е, но можеше да напишеш и незначителни вместо беззначителни.

 

...

преди: 10 години, 5 месеца hash: b5041ee124

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   ужасно е

 

...