Момчето със сърце от камък
преди: 10 години, 5 месеца, прочетена 1580 пъти
В нощите, когато не спя гледам през прозореца малък! Да ме завладееш как успя с това сърце от камък! Взирам се, но нищо не виждам, това е бъдещето ми без теб. И светлина не, не виждам-няма я има само лед! Тъмно е няма звезди, няма я нито луната. Има само черни сълзи, Черни като цвета на тъгата. Изведнъж започва да вали от тъй тъмното небе. От раните жестоко боли, нямаше жал.. НЕ! Сълзите текат в тишината, очите гледат дъждът. Толкова пусто е в душата, толкова пуст е денят! И така нощи след нощи, гледам през малък. Сещам се за спомените лоши и за момчето със сърце от камък! Мнения?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 5 месеца hash: 036e5b5e55

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Харесва ми...на колко години си ?

 

...

преди: 10 години, 5 месеца hash: 22edd2fd74

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   От авторката на стихотворението-на 16години съм :)

 

...

преди: 10 години, 5 месеца hash: bb23bbf3d8

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Защо не го направиш в стихотворна форма, а не като разказ??? Иначе много ми хареса.

 

...

горе^