Споделена история от Проза, литература |
Страх
преди: 10 години, 5 месеца, прочетена 1590 пъти
Кажи, наясно ли си с чувствата,
тогава стъпка направи.
Когато сигурен си в крачката,
бори се, на краката си стъпи.
Щом в края на тунела има светлина,
стегни се, светлото те чака.
Със залеза се носи топлина,
но следва да попаднеш в мрака.
Не бягай, само страховете си ще храниш,
с цвета на пролетни цветя.
И весел е живота, щом го браниш,
пази го ти на всякаква цена.
Остава спомена, не бягай ти от него,
на косъм всичко се държи.
Ще си спомняш думи, случки-бегло,
но нищо не ще те натъжи!
Така загасваш, ден след ден,
гориш, забрави себе си, нали?
Загубилият пада ли сломен,
или до самия край на краката си стой.
Препъваш се в очукания бряг,
и бориш себе си безспир.
Не можеш да живееш вечно ти в мрак,
а искаш да прогледнеш в тази шир!
Е, нали всичко си е по реда,
ще плачеш пречупен от живота.
А пътя дълъг е, не бягай от страха,
и звяра бяга ако е самотен.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: 5c4e661ae5 |
|
1. Определено има над какво още да работиш, аз също се занимавам с поезия, даже и с проза. Любопитно ми е на колко години си и от колко време се занимаваш с поезия? Разбира се замисълът ти, но просто сякаш още нещо липсва... Направи го по-.. живо, вложи повече чувства, особено в първите няколко куплета. Все пак това е стихотворение, а не есе или нещо подобно, а това, че има рима, не придава истинското значение на добро стихотворение, ако това си мислиш. Продължавай да се занимаваш по-упорито в тази насока, публикувай още някое стихотворение, ако имаш и определено ще стигнеш до по-добър край от този. Успех! :)
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: 76fd984db8 |
|
2. На 15 години съм и от няколко дни. Благодаря за забележките и съветите. И ще се постарая и дано задоволя очакванията ви.
От авторката. :)
|
|
