Споделена история от Проза, литература |
Ще те чакам
преди: 10 години, 4 месеца, прочетена 2084 пъти
Слушам сърцето си, за пореден път то или ще ме подведе или ще ме накара да страдам, а може би ще ми покаже пътя до истинското щастие. Искам да съм с теб, знаеш го повече от добре, но сега не е времето да се поддавам на изкушения. Ти си мечтата на всяко момиче и можеш да имаш всяка, която си пожелаеш, но избра мен. Знам, че с теб съм способна да изживея това, което не бих изпитала дори и с принцовете от приказките. Бих минала и през деветте кръга на Ада, за да не те загубя, но в момента даже не мога и да те имам, защото ме е страх. Трудно е да виждаш как двама души се обичат, но е невъзможно да бъдат заедно, а когато ти си част от тази игра на садбата, болката е неописуема. След дни заминаваш на мисия в Ирак и тези шест месеца, в които няма да те има са твърде тежък товар за мен. Знам, че и за двамани ще е по-добре да не започваме нещо, което не знаем как ще приключи. Не съм от хората, които се хвърлят в битката без капка разум – това ми пречи да те притежавам тук и сега. Не те спирам – заминавай, ти си достатъчно пораснал вече, за да прецениш риска. Знаеш защо го правиш и заставам изцяло зад теб, защото човек винаги трябва да преследва мечтите си. Искам само да се върнеш тук жив и здрав и с желанието, с което замина. Дори и след толкова време да не си способен да ме обичаш, аз ще ти простя и винаги ще останеш за мен това, което си сега – един истински човек! Пази се! Ще те чакам!
|
