Споделена история от Проза, литература |
За последно
преди: 10 години, 5 месеца, прочетена 1514 пъти
Обичах го! Вече не се страхувах да си го призная!
Знаех, че не можем да бъдем заедно. Знаех, че това ни е последният ден заедно. По-точно последната вечер.
Страхувах се от този миг.
Признавам, че го чаках със същото нетърпение, с което чаках всяка наша следваща среща, но също и се боях, понеже знаех, че ще ни бъде последна. А в най-добрия случай предпоследна и колкото по-скоро дойде, толкова по-бързо ще свърши.
Стоях сама в стаята си и мислех за него. Нервно отпивах от чашата си и преглъщах трудно.
Спомнях си всичко. Как се срещнахме за пръв път, как се запознахме, как всичко започна.
Спомнях си срещите, разходките, разговорите, моментите. Спомнях си първата ни целувка. И първата ни вечер заедно...
Спомнях си всяка незабравима вечер, която той ми подари.
Спомнях си колко много обичах да го усещам в мен, да ме целува навсякъде, да ми говори на ухо и да ме кара да се чувствам желана.
Спомнях си колко много обичах да заспивам и да се будя до него. Как ми беше приятно да ме докосва с грапавите си пръсти, докато съм още сънена и кожата ми е още осезаема.
Спомнях си колко много обичах той да ме гледа със сънливите си кафеви очи и да ми се усмихва.
Как щях да го преживея? Как щях да се събуждам сутрин, с мисълта, че той ще бъде далеч от мен и че тези мигове завинаги ще са останали зад гърба ми и повече никога няма да тръпна в очакване на поредната му целувка и поредните сладки мигове в обятията му? ! Как щях да заспивам без него до мен, без да усещам присъствието му, ръцете му, устните му... Как? !
Тогава на вратата се позвъни. Беше той.
Оставих чашата на бюрото то лап-топа, погледнах се в огледалото, избърсах насълзените си очи и отидох да му отворя.
Тези прекрасни сънливи, кафеви очи... ме гледаха за последно.
- Здравей Слънце! - за последен път чувах плътния му глас да изрича тези думи.
- Здравей! Влез!
Той ме целуна. Сочните му устни... за последно щеше да ме поздрави и да ги усетя...
Не исках да си губим времето в разговори. Не исках да обсъждаме как това ни е последната вечер и как трябва да бъда силна, да продължа напред, как трябва да отида в София, да започна студентския си живот и да не мисля за него.
Защо по дяволите? !? ! Защо трябваше да отивам толкова далеч от него? !? ! Защо трябваше да го срещна точно сега, когато ми беше време да заминавам? !!? !
след 20 минути отново бяхме вкопчени в прегръдка. Той ме целуваше по врата и бавно събличаше дрехите ми. Обичах го... и знаех, че за последно съм негова....
За последно се целувахме. За последно той ме събличаше. За последно го усещах в себе си, за последно гледах очите и усмивката му, докато ме обладава.
За последно....
|
