Споделена история от Проза, литература |
Омагьосан кръг
преди: 10 години, 9 месеца, прочетена 1700 пъти
Слънцето ме гали с лъчите си. Нов ден. Снощи помолих звездите днес да е различно... Болката да я няма. Ти да си проумял сълзите ми и да ме целунеш за добро утро. Да се е сбъднала мечтата ми - да не бъдеш само илюзия, която ме кара да страдам.
Бягам... Искам да се скрия от целия този ад. От всичко, което ми напомня за теб и нахално ми шепти, че ти няма да се върнеш. И от всичко, което ми крещи, че си мой и винаги ще си до мен. Мислите ми са на кръстопът. Разкъсват душата ми. Сърцето ми не знае накъде да поеме, кого да обича, на кого да повярва.
Къде си? Защо те няма до мен, когато имам най-много нужда от теб? ! Това ли е любовта - да страдам! Да скитам с фалшива усмивка на лицето, за да скрия самотата си! Виновна ли съм, че те обичам? Не искам, но съдбата отреди. Любовта впи изгарящите си пръсти в сърцето ми и го смачка. Сега то ридае захвърлено и наранено в празната ми душа. Чака невъзможната ти любов. Целувките, даряващи усмивка. Прегръдките, прогонващи страха.
Бягам... Но накъде? Към теб! Или от теб? Мъча се да те забравя, но безуспешно. Сякаш напук се завръщаш в мислите ми. Заел си всяка част от мен, така че да съм само твоя. Въртя се в омагьосан кръг. Не виждам изход. Всичко води към теб.
Всеки ден без теб е по-тежък, по-болезнен и безсмислен. Всичко е пусто и мрачно. С всяка минута без теб губя себе си. Мечтите ми отлитат. А надеждите изгарят. Времето не ми помага да те забравя, кара ме още по-силно да те желая! И с всеки изгрев, с всеки залез осъзнавам, че те обичам повече от предишния.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 155f759681 |
|
1. Кой от нас не е попадал в този омагьосан кръг , наречен любов....честно казано любовта си е гадна работа ! Хубавото съществува само , за да има за какво да страдаш , когато приключи , и после да изживяваш болката ден след ден....
*Silver Moon*
|
|
