Споделена история от Проза, литература |
8 предимно стихотворения
преди: 10 години, 4 месеца, прочетена 1545 пъти
ДЕНОПАД
/на Антоанета/
Битие търпях -
не това зовях.
С мен си игра
луда шега -
грозно подигра,
красно изигра
и миг, уви,
не утоли
да пощади.
Не разтоварване,
но наковарване.
Не облекчение,
но затруднение.
Все години самота
сред капана на света.
Само погълнал празнота
знае какво е пустота.
Всяка жена бе добра
сърце ми да удари.
Даже една не бе зла
с душа да го погали.
Защо да мисля и чета,
ако не ще го споделя?
Денопад на живот минор -
увертюра на смърт мажор.
Немота
и тъга
у тъма.
Орис съдба -
без Онова.
Да трая -
до края.
От младост
до старост.
И без рая
не роптая.
Не смея
да смея -
болея.
Ни комета,
ни планета.
Бреме
на време -
време
на бреме.
Умря надеждата -
сълза под веждата.
Господи, прости ми,
как да те обичам?
На теб съм чедо
недраго, клето.
Със сантименталност идеална,
ала без романтика реална -
изстрадвайки повече от Йов,
за мене дали "Бог е любов"?
Нейната сянка
само остана.
Сякаш отвъдна -
нищо не сбъдна.
Не спътница,
но спъвница.
Ако дойде ми при камъка надгробен,
не с дланта я бих понежил, но със спомен.
Марш сватбен не изслушах,
ни траурен ще чуя.
Не смърт желах,
но я живях.
БОГИНЯ
/на Антоанета/
Ний двама
без драма
боляна -
той поживя,
тя не успя.
Аз и само ти -
няма самоти.
Съкровище си ти -
не може се брои.
В твои очи
няма лъжи.
Не обвързана,
но привързана.
Не безразсъдна,
нито безпътна,
но безоскъдна.
Не безогледна,
но ненагледна.
Не подчинение,
но уважение.
Всяко е решение
заедно радение.
Олицетворение
си на откровение.
В твое общение
няма съмнение.
На деца княгиня -
не слугиня.
На Дома царкиня -
не врагиня.
Не рабиня,
но богиня.
Неоценима -
незаменима.
Не е светотатство,
че си ми богатство.
Обайна,
омайна
и знайна.
И дори да е вселената конечна,
обичта ми е към тебе безконечна.
Плаках да се срасна о тебе
и нивга да не се отстраня.
Жаждах да съм целият в тебе
и никога да не се родя.
На прелома в есента ми
повелила пролетта си,
вместо зимата да зърна
в лято ще я преобърна -
вечностно да те прегърна.
Копняна мечта -
набожна жена.
Духовна Сестра,
звездиш светлина.
Искам не друга
да имам в света.
Мила съпруга,
лъчиш топлота.
Не принуда,
не заблуда,
но почуда.
Не се скъпя
и двоумя,
и суетя -
от все душа
и без слова
благодаря.
ЗВЪН
на Антоанета
- О.
- Б.
- И.
- Ч.
- А.
- М.
- Т.
- Е!
Момче
врабче.
Момиче
кокиче.
Растеж -
копнеж-
цъфтеж.
Красотата
е мечтата
на цветята.
Ръка в ръката -
и под дъгата.
Не владееха завръзка -
не лелееха развръзка.
От дреха съблечена,
от ласка облечена -
от дух неувлечена.
Да съществува нищо -
би липсвало ни нещо.
Лъжата на истината -
истината на лъжата.
Тънък звън,
пак насън -
звънък сън.
Ако е блян,
затуй е ням -
призрак при зрак.
Беше, къде си, ела...
Дойдох, видях, загубих.
Очарование -
опиянение
без недоумение.
Разочарование -
отдивление
без недоразумение.
Преображение -
и ощетение.
Първо празници -
после мрачници.
- Целуни и гали ме -
у възторг въведи ме.
- Говори, разбери ме -
в небесата качи ме.
Много влюбен -
малко вобичен.
Увеличена любов -
намалена обич.
1/2 - 1/2 = 0 е любов -
плътско настървение.
1/2 + 1/2 = 1 е обич -
отклик по Доверие.
Не похищение,
но възхищение.
Най-великото творение
на светото Провидение
е душата
на жената.
ПРЕДКОНЧИННО (от майка ми)
На ледените им сърца
не ще се аз досвидя...
Не ме обсипвайте с цветя,
ако не ще ги видя!
IN MEMORIAM (от сина й)
Измама
на храма -
уж има мама.
Но мама няма -
яма
няма,
куп пръст
без кръст.
ДЕТЕТО
Сияй лицето
на Бог в небето
от сърцето
на детето,
но което
зачита храната,
цени чистотата,
щади тишината,
време не пилее,
другите милее,
бяга от злото,
търси доброто.
Обичаш ме ти, тебе - аз,
Христос умря за всички нас.
ПРИКАЗКА ЗА ЛЪЖИЦАТА
Преди хиляда години лъжицата си нямала име. Ето как го получила.
Върнал се в колибата си вечерта бедняк от своята много трудна и малко платена работа при богаташите. Децата му и майка им били умрели от малко ядене и много студуване.
Седнал край безпламенното огнище и попитал дървеното плоско черпаче каква гозбица ще му извади от некъкрещото гърненце.
То пак било празно и затова се срамувало. Подшушнало: "Кажи бобец" на черпачето. То пък не послушало Божия съвет: "Всеки да говори само истина" и изрекло невярната думичка. Беднякът натъжено му отвърнал: "Понеже лъжеш, отсега и навеки ще се наричаш лъжица".
ФЕМИНИЗЪМ
е по мъжки финт
женски автогол.
Женска анорексия -
мъжка педофилия.
- Ходиш с чужда.
- Ще потайвам.
И без шкембе,
и със бомбе -
перекенде.
Не малък,
но жалък.
Нерв лази,
чест гази.
С добро - спад аритметично,
и зло - ръст геометрично.
От нея манджа,
от него банджо.
Дали сношение
е отношение?
Не осмивка
е усмивка.
Говоренето на "вие"
не е ли шизофрения?
Диалог -
сериал от монолози.
Консенсус -
интерференция на мнения.
Не дуел,
но дует.
Не монада,
но диада.
Не монархия -
амбиархия.
Не моном,
но бином.
Не монопол,
ала дипол.
Не позьорство,
но партньорство.
Не жените са бъбриви,
но мъжете - мълчаливи.
Защо третото име е
не от първото майчино?
Не жената търсете,
но мъжа намерете.
Щастие е преобладаване
на радости от сполуки
над скърби от неволи.
- Вси откриват красиво тяло,
но единствен: че имам Душа;
не забравяй да ме обичаш!
- Имам едничко сърце;
ако бях Адам, не Бог,
но пак Ева бих избрал!
Мъж е тъкмо той,комуто
хубаво е всичко нейно,
защото върши го Жена,
и огромно удоволствие
да й сторва задоволствие,
и Земята си заслужава,
понеже тя й пребивава.
СВЯТ
несвят,
крив светоред,
светски криворед -
демОНокрация,
журнаГлистика,
Локументация,
мУтриархат,
парИзитизъм,
паРТиархат,
фаЛшизъм,
ШУмузика
вместо ГЕОт,
ДОБРОдей,
ИЗОПАНархия.
Политиката днес -
история утре,
ала истерии.
Фортуна -
кратуна.
Училище -
зверилище.
Придава многознание -
отнема възпитание.
Гадже -
джаджа.
Не интимни слабини
са на нрави глъбини.
Конюнктура -
креатура.
Съвест - Божие радио:
Синовен шепот за,
Вражески крясък против
Етика (поведенческа естетика).
Сатан диабол, "махни се от мене";
Йешуа адонай, "помогни на неверието ми";
Ях ел, "бъди милостив към грешника"!
ТРИлеми:
адажио - Модерато - алегро,
аутист - Интроверт - екстраверт,
бъдеще - Сегашно - минало,
девственост - Семейство - разврат,
десница - Безвластие - левица,
начало - Среда - край,
песимист - Скептик - оптимист,
цяло - Част - нищо;
не резо(нансно-екстре)мална изоморфия,
но екв(ивалентно-толер)ансна панформия.
Стига зависти
и ненависти,
и морална низота -
йерархична висота.
Не благородник,
но благороден.
Не духовник,
но духовен.
Не блуден,
но буден.
Не близалка,
ала ближен.
Намалял егоизъм -
наедрял алтруизъм.
|
