Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Прав/а си. България не е чак толкова лоша държава, но хората са ужасни. Завистливи, дребнави и с ОГРАНИЧЕНО МИСЛЕНЕ. Сами пъдят младите българи оттук. Искам да прекарам единствения си живот в някое по-толерантно общество, което уважава начина на живот и личните избори на хората, което осъзнава, че светът е шарен и хората са различни, искат различни неща от живота. Нямам търпение да завърша училище и да се махна оттук. Всеки ш*бан ден се убеждавам лично, че в това общество нямам възможност за развитие, тук никога няма да бъда приета, нито да се почувствам на мястото си, нито да реализирам мечтите си (това отчасти е и заради специалността, която съм си избрала). Няма да спра да се наричам българка, но тук няма да живея посмъртно. Тъжно е какво направихте с една държава с над 1000-годишна история и култура, с усилията на предците ни, които са се борили векове наред да съхранят духа ни. Вие сами го потъпкахте, сега процъфтява ганъовщината, ниската култура, неграмотността, чалгията и простотията. Има ли друга европейска държава, в която 20-годишни да не могат да напишат един имейл грамотно на родния си език, да не знаят кой и кога е създал държавата им!? Това е ГАВРА! Чувствайте се свободни да ме плюете и да си изливате помията върху мен - това го можете най-добре. ;)

Бамби

7.   Не, Бамби. Такива са ХОРАТА ОКОЛО ТЕБ, а хората около теб са такива, защото се събирате на принципа на подобието - те отразяват теб и ти отразяваш тях.
Пробвай например да влезеш в научните среди (ако имаш акъл за това), в творческите (ако имаш талант) или в духовните (ако имаш съответното ниво) и ще видиш, че хората в България съвсем не са такива, за каквито ги мислиш. А ако пребиваваш цял живот в подобна среда, може и никога да не ти се наложи да се сблъскаш сериозно с хората, които ти сега описваш.

Чувствай се свободна да продължаваш да поддържаш мнението си за нещата, но и знай, че колкото по-дълго време го оставиш без промяна, толкова по-дълго ще стоиш в блатото на собствените си заблуди.

8.   #8, разбира се, че има и образовани хора с обща култура и интереси, но каква част от цялото са те?

Не съм казала, че всички са такива, каквито описвам. Това е реалността, с която аз се сблъсквам сред хората на моята възраст.

А неграмотността и липсата на обща култура на голяма част от тийнейджърите не те ли притеснява (затова беше примерът с 20-годишните)? Тези млади хора уж са бъдещето на България (явно не я очаква особено светло бъдеще). Повечето млади хора не са чели нито едно произведение на Яворов например (който е в задължителната литература за седми клас), но пък знаят наизуст всички парчета на 100 кила и Криско. Не казвам, че трябва непременно да харесват българската литература, но поне да имат представа за какво става въпрос, това е част от културата ни все пак. А за писането с латински букви какво ще кажеш? Не е ли гавра с родния ни език?

Да, такива са хората около мен. Моята среда е една от така наречените "елитни" гимназии в София, имам контакти и с хора от другите. Ако това е елитно училище, дори не искам да знам какви са другите. И все пак моето е по-малко зле от останалите, а и випускът ни не е лош. Намерила съм хора със сходно мислене и интереси, с амбиции, с желание за развитие и бъдеще. И познай какво? Никой от тях вижда възможност за развитие в България.

Една от причините да не искам да живея тук, както вече споменах, е че искам да се развивам професиално в област, която е много слабо развита в България. Живея един живот и искам най-доброто за мен, а тук нямам възможноснт да го постигна, затова ще "си търся щастието" другаде. Ако това ме прави егоист, такава съм. Но това, което е най-добро за мен не е най-доброто за всеки. McDonalds може да е перфектното място за всички, които обичат санндвичи, но на мен ако ми се ядат макарони? Ами просто не съм за там.

Относно промяната на средата, в момента не мога да направя много по-въпроса. Училището, което съм си избрала, е най-добрият вариант за мен в момента заради езика, който ще ми отвори вратите към държавата, в която ще имам възможности да се реализирам. Само още 4 години ми останаха, докато завърша (9-ти клас съм) и нямам търпение да навляза в творческите среди, но определено няма да са българските (талант не ми липсва).

А в неизлечимото тесногръдие на българите се убеждавам всеки ден. Всеки, който не се вписва в шаблона, зададен от обществото/средата, бива отхвърлен и "заклеймен" (ех, тази хубава българска дума! ). Доказват ми го хора от всякаква възраст, пол, професия и социален статут. Мисленето на обществото ни е ограничено, тоест на преобладаващата част от хората. Това в никакъв случай не значи всички.

Благодаря, че все пак уважаваш правото ми на лично мнение. :) Явно ти не си от тях.

Хора има всякякви, но тесногръди или необразовани не мога да понасям. А двете твърде често вървят в комплект. :)

Бамби

9.   "Имаш щастието да царуваш на един народ, който не познава силата и значението на науката, на идеите и техническото им приложение. Тоя български народ вярва още, че мисълта не е стока, а той иска стока да произвежда. Меркантилният му дух, в първобитно състояние на истина, е още доминирующ в живота му и това не изпущай от предвид"
Фердинанд е прав, дори и сто години по-късно.
Аз лично пишех кратки истории в гимназия, поради което бях наричан ненормалник, и то от възрастни хора. Най-лошото бе, че не бяха прочели и един ред, но ме заклеймиха. Моя приятелка, рисуваше най-красивите сгради и си шиеше сама дрехите, в резултат на което, я наричаха префърцунена кифла. А едно момче, художник бе бито от други, защото художниците били педали, а педалите трябвало да бъдат наказвани.
Днес момичето завърши архитектура, вече работи по няколко проекта и прави колосално големи суми, но рисунките и са по-красиви от всякога. Художника, педал, е женен с две деца, работи като дизайнер към едно списание. Не се отказах писането, а го замених с по-технично такова. Програмирам с хъс и удоволствие. Уловката? Не живеем в България, където бяхме третирани едва ли не като нещо по-нисше. Не твърдя, че живота извън България тръгна леко, но в края на деня, той стана много по-добър, отколкото бях очаквал.

10.   От авторката към номер 5: Моля, не ме бий тук! НЕ,аз НЕ живея за фейсбук,дори не го ползвам,пазя околната среда,не плюя хората, само написах моите наблюдения. Ха,да не мислиш,че ако можех да отида в Гърция нямаше да отида?! Отидох там за седмица,прекрасно е! Но не - за жалост уча в България и трябва да съм в България,пък когато успея ще се махна,разбира се! И не всички са такива,но повечето са!

11.   Напълно съм съгласен с авторката. Почти на 18г. съм и Бога ми броя дните, които ми остават тук. Обичам родината ни, но мразя държавата, в която живеем. Жал ми е, мъчно ми е, само за малкото позитивни и добронамерени хора, които са останали в България. Тук хората се самоизяждат. Виновниците са много, но най-големите виновници сме самите ние. Не ценим това, което имаме, не ценим природата си, собствената си невероятна природа. У всеки втори цари злоба и омраза, което е ужасяващо. Наистина нямам търпение да дойде деня, в който ще си хвана багажчето и ще тръгна към Терминал 2. Който може да се спасява, и да си търси щастието и т'ва е. Пък след време може и да ги оправим нещата.