 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Проза, литература |
Опит! Моля за мнение
преди: 10 години, 4 месеца, прочетена 1601 пъти
Здравейте, та казват ми, че имам въображение и дар слово и затова реших да направя опит и ще се радвам да чуя вашето мнение. Благодаря.
- Знаеш ли, не ми вярвай, недей. Винаги си се съмнявал в мен, никакво доверие! Не мога да повярвам, че провеждаме този разговор!
- Какво доверие мамка му? Ти непрекъснато криеш разни неща от мен, никога не ми казваш цялата истина и ми говориш за доверие.
- Да, доверие, защото аз ти имам доверие, все пак имаш слава на женкар. Но щом не можеш да ми се довериш напълно, ще сложим край на този фарс! Един ден ще разбереш защо бях с онези хора, неизбежно е, но дотогава... - Лора замълча защото й беше неописуемо трудно да изрече това, което мислеше- Тръгвам си, напускам те!
И Лора затръшна вратата, а виковете, които се чуваха из целия апартамент бяха заменени от тишина. Тишина, която би те накарала да се усъмниш в собствения си слух. Лора никога не се бе показвала като чувствително момиче и остана вярна на себе си, когато каза, че си тръгва, гласът и не трепна, пророни само една сълза след като затвори вратата, но това беше всичко.
„Ще се върне. ” помисли си Борис- „Всичките й вещи са тук. ”
Но Лора не се върна. В началото Борис не излизаше от апартамента, а чакаше тя да се върне, но с минаващите дни той осъзна, че това няма да се случи и скандалът е бил края и на връзката и на взаимоотношенията им, чувстваше се съсипан, той който бе разбивал сърцата на момичетата, сега беше развалина, не знаеше дали е ден или нощ и прекарваше времето си седейки на пода в кръг оформен от разхвърляните дрехи на Лора. Но тази фаза мина. Борис вече предпочиташе да е на шумни места и да не остава сам. Прекарваше времето си в барове и дискотеки и въпреки, че избягваше да се прибира, това беше неизбежно, а прибереше ли се той отново рухваше. Нейният аромат го поглъщаше и накъдето и да погледнеше виждаше образа на Лора, а накрая пред очите му се разиграваше технбият скандал. Беше обмислял да продаде апартамента, би му взел добри пари, но нещо го спираше. Не, не фактът, че апартамента беше и на Лора, нещо друго беше причината. Може би същото, което не му позволяваше да изхвърли вещите й. Въпреки че, все по-рядко изтрезняваше, Борис много добре осъзнаваше, че трябва да се вземе в ръце, но не успяваше да открие стимул...
(има и още, но щеше да стане дългичко, май)
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: a272400468 |
|
1. Стана ми интересно, бих искала да прочета продължението. Наистина може да се каже, че имаш талант :)
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 7472ef3517 |
|
2. ами... прекалено кратко е, за да мога да дам мнение. Има някои думи и повторения, които спъват повествованието, това са малки грешки, които се чистят с течение на времето и писането.
Но.. бих дочела
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 7472ef3517 |
|
3. и пак от две
Добре би било, когато пресъздаваш пряка реч на героите, да ни запознаваш и с жестомимическата система, която неминуемо присъства около един разговор.
Примерно.
Тя нервно прокара пръсти през косата си и изпусна дъха, който за кратко беше задържала:
- Не мога да повярвам, че водим този разговор. Уморена съм, Борис - от всичко. ти ми нямаш никакво доверие.
- И как бих могъл - очите му сякаш станаха по-големи, веждите му скочиха нагоре. По лицето му се четеше гняв, обида - Ти винаги нещо криеш, не ми казваш нищичко. Къде ходиш, с кого, защо - не, аз не зная това, нали? Защото ти все мълчиш. Как да ти се доверя?
Тя се развълнува от тези думи. Стана й едновременно толкова обидно и така самотно. Сякаш той така и не беше я опознал:
- А как аз ти имам доверие? Зная на славата ти на женкар, но ти имам доверие и не правя сцени на ревност. Защо аз мога, а ти не? - после затвори за кратко очи и пое дъх. Беше й трудно да каже следващото. Затова взе чантата си и преди да излезе, застанала на прага, го погледна дълбоко в очите. - Разделяме се. Това е краят.
Затръшването на вратата замени крясъците с тишина...
и т.н.
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: d8b5b523bb |
|
4. Коментарите и градивната критика са от голяма важност за мен! Благодаря. -Авторката
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
