Зима
преди: 10 години, 11 месеца, прочетена 2189 пъти
И ледът покри косите и,
Все така студени,
И измъчени,
И убити.
Ала тя бе богинята на любовта,
Но не любовта, за която пишат поетите..
Не любовта, за която мечтаят човеците
А любовта на душата,
На мира,
На красотата..
Но кой я слуша сега?
Всеки гони онова,
Онова неразбираемо нещо..
Не е само това,
Не всичко е болезнено.
А тя ви гледа сега
Как вие, човеци страдате..
И тя след вас умира така,
От безсмислената болка, която създавате…

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 2 месеца hash: 1cfc704736

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Много добре! Хубаво е.

 

...

преди: 10 години, 1 месец hash: e08b365e45

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   И на мен ми харесва.

 

...