Френско стихотворение - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (124650)
 Любов и изневяра (30688)
 Секс и интимност (14697)
 Тинейджърски (22078)
 Семейство (6789)
 Здраве (9790)
 Спорт и красота (4787)
 На работното място (3377)
 Образование (7450)
 В чужбина (1712)
 Наркотици и алкохол (1131)
 Измислени истории (802)
 Проза, литература (1773)
 Други (19414)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Проза, литература

Френско стихотворение
преди: 10 години, 2 месеца, прочетена 3026 пъти
Здравейте, читатели на този хубав сайт. Уча френски език от пет години, от около две се занимавам с писане на стихотворения и преди два дни се опитах да напиша първото ми на френски. Знам, че това е български сайт, но не знам никакви френски форуми, затова искрено моля модераторите да публикуват историята ми. Сигурна съм, че някой от читателите ще знае френски и ще ми даде мнението си и ако имам грешки, ще ме поправи. Не мога да го дам на учителката ми, понеже е много лично. Благодаря предварително!!!

***
Quand le grottier ?tait en fleur
dans son ombre je me reposais,
tendrement enivr?e de son odeur.
Le vent faisait la poussi?re pleurer.

Aujourd'hui j'y suis all?e mais j'ai trouv?
que la mort y a d?ploy? ses ailes.
Elles tombent sur moi, les feuilles ratatin?es,
je regarde tristement vers le ciel.

Derriere les arbres s'est cach? le soleil d'or
je respire ? pleins poumons mes derni?res haleines.
Mon c?ur appartient sous-terre, aux po?tes morts,
je r?ve d'y me coucher et oublier ma peine.

N?s en chagrins, ils meurent lentement -
ma foi, mes espoirs.
Je suis gris?e d'une odeur passionante:
je flirts avec mon agonie, je pars, je pars...

En ivresse tranquille mon ?me
s'endorme dans le giron d'or d'?ternit?.
Doucement, des fleurs d'automne se fanent
et se penchent sur mon corps pour me garder.

En d?chirant la nuit, je crie
et l'?me vierge perd sa morbidesse:
dans elle se sont endormies
les fleurs fl?tries de ma jeunesse.

Dans le ciel s'affluent d'inombrables ?toiles
appel?s par la nuit ? un festin lumineux.
Je t'aime, assieds-toi sur mon pierre tombal
mais ne pleure pas, exauce mon dernier v?u.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 9 години, 4 месеца
hash: 310bfca404
гласове:
1 2 3 4 5
  (305911 гласа)

1.   Хареса ми, но трябва да поработиш още.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker