Самотник
преди: 10 години, 6 месеца, прочетена 1967 пъти
За онези хладни нощи,
в които седиш сам
в топлото си легло на свещи
и си мислиш глупаво пак
как всичко е толкова смешно,
толкова болезнено,
толкова тъжно,
как в нищо няма смисъл...
Но в мига, който осъзнаваш,
че ти всъщност не си сам,
че има за кого да се сещаш,
и за теб някой там,
то тогава просто спираш
и даваш край на тъжните мисли.
Защо?
Защото ти чакаш на готово,
чакаш от живота ей така,
без да се мъчиш отново и отново,
а после обвиняваш всичко, че е лъжа.
Защото ти си този,
който трябва да открие
щастието в малките неща..
В малките неща,
в които твърдиш, че няма смисъл..

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 6 месеца hash: 48d0e96eeb

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   И кои са тия "малки неща", за които всички говорят? Някои хора се нуждаят от нещо повече от един топъл чай или гледката на падащи листа, за да се почувстват живи. Само нещо голямо като любовта към партньора или децата, или пък отдадеността към професията/изкуството могат да осмислят всичко и тогава малките неща може да те накарат да се чувстваш щастлив. Без тези големи неща, малките си остават незначителни и безсмислени.

 

...

преди: 10 години, 6 месеца hash: f9211aaf4d

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Към едно: и когато любовта все още липсва, а професията в нашите представи е просто доход какво правим? Дай да режем вени, че е лесно? Може падащите листа, звезди да не са нещо голям и значимо, но да носят усмивка. Точно онази усмивка, която прогонва лошите мисли, държи студеното острие далеч от топлата кръв и ще накара някой да те забележи и да се влюби в теб.

 

...

преди: 10 години, 6 месеца hash: 00e4c1a47e

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   В стихотворението става дума как човек се предава лесно. Така че който разбрал, разбрал.

 

...

горе^