Моля за мнение. Опит за импресия
преди: 10 години, 1 месец, прочетена 2272 пъти
Моля ви за мнение. Моите приятелки ми казват, че мога да пиша, но те са предубедени и затова търся коментари от непознати хора.
Представям ви своя първи опи за импресия. Моля ви да споделите мислите си.
Благодаря.

------------------------------------------
Днес, в късният зимен следобед, в междублоковото пространство е тихо. Снегът е облякъл калните пътечки с бяла пелерина и е толкова равно, колкото може да бъде само едно изоставено поле. И е прекалено чисто, прекалено бяло, сякаш дори кучетата не са посмели да прецапат. А може би като мен и те са се взирали с тъга в изоставената, затрупана от смях детска площадка и не са намерили причина да отидат до нея. Кой да ги погали? ! Кой да се изпремята в преспата с тях? Кой ще ги снима до снежния човек? Къде е снешния човек?
Толкова бяло, толкова равно е междублоковото пространство, като недоскосната длан, протегната за помощ. Като старческа буза, по която вече дори не текат сълзи. Само вятърът се е разфучал наоколо и оголва грозни петна от черна земя.
А аз стоя в началото на пътечката, която помня, но не виждам и ми е съвестно да оставя следи. Не аз трябва да ги оставям.
Къде са децата? Къде е веселата глъчка, къде са снежните топки и снежните човека.
Никой не се смее, никой не вика, тишината продънва сърцето със силата на своята истина. Едно куче ме поглежда, а аз нямам какво да му дам и само го погалвам между ушите, а то заставя до мен.
И гледаме, застинали сякаш в очакване на чуди, спускащата се мъгла, мракът, който бавно поглъща този ден. Кучето си отива, а аз оставам да стърча на края на бялата покривка. Не мисля нищо, нищо не искам да знам.
Зад спуснатите завеси на клепачите ми, се надбягват дати и като една странна машина на времето аз виждам тази полянка отново. Но тя е изпълнена с радост, прелитат снежни топки, губят се ръкавици. Едно дете тича с морков, който е задигнало от майка си, и гордо го забожда за нос на снежния човек. Друго сваля шапката си и я нахлузва на снежната глава.
А снежният човек е с най-широката усмивка на света. И децата са с усмивки.

Вятърът близва студено клепачите ми и аз отварям очи. Тишината е още по-страшна, бялото е все по-равно и чисто. Толкова престъпно чисто, толкова престъпно бяло.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 1 месец hash: 2e95455105

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Казвала съм го много пъти, ще го кажа и сега - "Тийновете в днешно време много обичат да се изявяват тук в раздел проза, но никой не осъзнава, че поезия и проза не се пишат така лесно, както си мислят". Сигурна съм, че няма никакъв съществен смисъл, дори замисъл от твоя страна в това. Та ти си просто едно дете, което иска да подражава на някого.

 

...

преди: 10 години, 1 месец hash: ebf192c051

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Можеш да пишеш :) В смисъл стилът е ок. Но трябва да имаш и цел. Тази потиснатост, с която си наблъскала текста, би била много по-ефективна в контекста на определена история, която да разкажеш. Иначе просто увисва във въздуха.

 

...

преди: 10 години, 1 месец hash: 39e2a32db4

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Определено имаш талант. Но съм съгласна с номер 2. Не се отказвай да пишеш. Умееш го.

 

...

горе^

преди: 10 години, 1 месец hash: ec69a1a76b

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   До 1 На 24 години съм ако има значение. Не имитирам никого. Почитател съм на Руския импресионализъм, но както виждаш далеч не го копирам :) Има замисъл - да предам едно впечатление от гледка, която е напълно реална. Реших, че импресията е най-подходящата "дреха" за подобно изразяване. До 2 и 3 Благодаря за коментара. Това "увисване във въздуха" именно целях. Да се изразя в именно този жанр, да няма повествователно-изобразителен елемент. В една импресия доминира емоционалността. Няма случка, фабула и т. н., тя изразява впечатление. Излязох да разходя кучето си в първия снежен ден и видях колко е пуста полянката между блоковете. И си спомних как ние, когато бяхме деца хуквахме на същата тази полянка да се въргаляме в снега, да се намокрим и да направим снежен човек. А сега беше пусто! И ми стана толкова тъжно, че реших да го опиша. Сякаш вече няма деца. Чак ми стана гузно да направя първите следи в бялата преспа, защото не аз трябваше да съм там - с кучето, кафето и цигарата, свикнала вече на цинизъм и познала горчивото на живота. Там трябваше да има деца и снежни човеци. Мисля да запиша магистратура: Творческо писане. Затова търся разнородни мнения относно нещата си. Благодаря. Ще се радвам на още коментари.

 

...

преди: 10 години, 1 месец hash: 526a5773e9

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Сравнително добро е, но самата аз се изкушавам да се намеся с малки корекции. На места можеш да разделиш сложните изречения в прости. Например: А може би и те като мен са се взирали с тъга в изоставената, някога затрупвана от детски смях, площадка и днес не са намерили причина да отидат до нея. И моля те, на 24 си, искаш да пишеш, а не знаеш що е това пълен и кратък член.

 

...