Феята на четенето ме облада
преди: 10 години, 6 месеца, прочетена 1754 пъти
Като малка имах голям неприязън към четенето, изобщо не обичах да чета. Не можех да погледна книга. Един ден не знам какво ми стана и изведнъж реших, че ми се чете. Изненадах се, явно съм обладана от феята на четенето.
Разбира се, нямах книги.. и започнах да чета нещо леко. Детски приказки. 266 страници, е тогава ми изглеждаха много. Прочетох ги, странно, харесаха ми и започнах да искам още и още.. Понеже все още нямах книги и взех от на брат ми- Хари Потър. Пристрастих се. АЗ? Хаха.. не, явно беше накакъв сън. Не беше. Гордея се. Не знам дали в даден момент всеки го завладява феята на четенето, но мен ме завладя.
Преди бях обикновено дете, без мислене, без мозъчни гънки, без въображение, без цел. Сега съм реалист, не знам дали книгите са виновни за това, но ще обвянявам тях. Сега съм с различно мислене. Сега съм по скоро - дай ми темаи, а аз ще ти напиша цяла книга. А преди не можех да създам и едно сложно изречение. Та как съм съществувала без книги, как съм живяла?
Мислех си, че това е едно от многото ми хобита, които ме завладяват и след това забравям за тях. Аз съм човек на който много бързо му омръзва едно и също нещо, дори за два дни. С книгите не стана така. Сега в мен има такава голяма любов към книгите, любов, която не изпитвам към никой друг. Когато си видя книгите започвам да ги разцелувам и гушкам. А когато съм прочела поредната книга и вече няма какво да чета, изпадам в криза. Явно феята на четенето ми е сложила повечко от необходимото от серума си за четене.
КНИГИ, ох тези книги...
Разбира се, нямаше как да не се появи в мен творчество. И точно за това реших да пиша, но се разписах и май прекалих малко. Първото нещо което написах искам да го видите и да ми кажете дали е добро като за начало, но и след първото написах още, сигурно, десетина.
Приятно четене:
''Улицата беше тиха. Нямаше никого. Само тя стоеше там и ме гледаше с пепелявите си очи. Молеше ме за помощ. Нещо я тревожеше. За миг изчезна беше чула нещо. Нямаше я. Всякаш някой и прошепна "бягай". Обърнах се, зад мен седеше тъмна сянка. Сянка, която беше твърде различна от бялата покривка, която сияеше над мрачната улица. За миг изстенах. Бях прикована в земята. Тя се приближи. Затворих очи. Сянката стоеше пред мен. След няколко секунди отворих очи и осъзнах, че пред мен седеше кола, която чакаше да се отдръпна, за да мине. Мъжът слезе от колата. Той беше висок, възрастен мъж с набола брада. Той ми стисна ръката, поздрави ме и си тръгна. Не знаех какво стана. Колата изчезна. Не ведъж ми се беше случвало да ме поздрави някого когото не познавам... ''

Не е кой знае какво. Не мисля, че е много добро, сега даже изобщо не мисля, че е добро, но просто исках да дадете някакво мнение. Следващите ми произведения са много по-добри, но исках точно това да споделя. В началото като за първо произведение мислех, че е много добро, но сега сме се осъвършенствали още повече..

Ако някой не го е домързяло да го прочете - Благодаря!! За мен е важно. Моля за съвети.

Благодаря предварително.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 6 месеца hash: 627a0c4b0e

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Хм.. интригуващо е, но не виждам някаква идея или послание да стои зад написаното? Добре използваш описателните епитети, но тяхното количество и качество винаги трябва да е добре дозирано, според ситуацията. Когато тя е по-динамична, съответно те трябва да са по-малко и по-силни, иначе отегчават и придават чувство за мудност... Много има да работиш още, но в никакъв случай не се отказвай! Може да си следващата Джоан Роулинг или Елиф Шафак.

 

...

преди: 10 години, 6 месеца hash: 80e80c7e31

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   "Един ден не знам какво ми стана и изведнъж реших, че ми се чете. " хахахахах това ме разби :)

 

...