Споделена история от Проза, литература |
Вредни сме си
преди: 10 години, 4 месеца, прочетена 1851 пъти
Не, нашето не е любов - прекрасно зная,
не изпитвам нужда за теб да съм красива.
Най-лошото от себе си в тебе да позная,
най-първичното, когато съм луда и дива.
От себе си нищо не дали, а всичко взели
насила - егоистично, жестоки и низки.
Когато се целуваме, всъщност се изпиваме.
Защо не можем да спрем? ! Свикнахме!
Вредни сме си, зависими сме от отровата,
която един от друг пием с пълни шепи.
Като наркозависими търсим от болката,
и за пощада сме твърде горди и слепи.
А трябва може би човешкото да съхраним,
и да запазим сърцата си здрави все пак.
Онова, което всеки друг до огън ще рани
и ще му изпрати бездни, пълни с мрак,
ние безумно го търсим - да го изживеем,
цялото до край, а после питаме за още.
А знаеш ли? Забравихме как да се смеем
и късно, странно самотни заспиваме нощем.
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 10 години, 4 месеца hash: f9078b9ae6 |
|
1. Прекрасно е, имаш талант!
|
преди: 10 години, 4 месеца hash: 0ee11b1de0 |
|
2. по - добре се вземете и се обичайте. Аз така обожавам една червена розичка, но нещата никога и никога не се случват, по - дяволите. Все едно си го писала за нас.
|
|