Късно за любов
преди: 9 години, 11 месеца, прочетена 2605 пъти
Аз не исках да се влюбвам
поне на всички това казвах
дълго тази лъжа поддържах
на която обаче си повярвах

Страхувах се
Но от какво, не зная
от самотата
от болката след края
от заблудата
и това да съм сама във рая

Тогава срещнах него
не беше идеален
понякога мълчалив
и някак потаен

Казваше че ме обича
аз не вярвах, отричах
той искаше да сме заедно
аз мълчах, дума не изричах
дълго бяхме така
но един му казах
че искам да съм сама

Той си тръгна,
но аз не бях щастлива
липсваше ми
исках да си го върна
но бях твърде горделива

Осъзнах че го изгубих
не исках да си го признавам
дълго лъжех се изкусно
уви влюбих се
но вече беше късно

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 11 месеца hash: 96fa233ed8

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   от авторката Никога не съм писала стихотворение и не знам защо и как днес в полунощ отворих Word и започнах да пиша. Знам, че не е написано както трябва и куплетите са твърде различни, но много бих искала да чуя няколко мнение и да получа съвети :)

 

...

преди: 9 години, 11 месеца hash: b4e4dce6fe

гласове: 1 2 3 4 5   (8 гласа)

2.   Авторке, стиховете разбира се са пълна скръб... НО! Ако това нещо си го написала по импулс отвътре, ако просто си изляла чувствата и мислите си, ако си получила вдъхновение... значи това е нещо истинско и стойностно в индивидуалния ти път на развитие! Това е творчески опит и творчески акт, каквито се надявам да имаш все повече и повече в живота си. Браво! С това стихотворение ти първо си обогатила себе си, след това - света около себе си, после - този сайт, и накрая - Света като цяло. Стига вече консуматорщина! Нека бъдем по-креативни, ако ще и първите ни опити да приличат на детинска игра. Хвала на такива творчески опити! Продължавай в същия дух и всяко следващо ще е все по-хубаво и все по-силно!

 

...

преди: 9 години, 11 месеца hash: 96fa233ed8

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Много ти благодаря за този коментар :) ще продължа да опитвам

 

...

горе^

преди: 9 години, 11 месеца hash: 70eedd241e

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   (No. 2 съм) За да се научиш - чети класиците: Христо Смирненски, Веселин Ханчев. От техническа гледна точка най-важното е да спазваш римите и ритмиката. Рими предполагам знаеш какво са - "котка" се римува с "водка", в краен случай с "топка". При ритмиката е малко по-сложно. Първо трябва да решиш дали всеки два последователни стиха ще се римуват и ще си следват ритмиката, или ще го правят през един (първи и трети, втори и четвърти). Куплетите ти трябва да имат четен брой редове, иначе няма как да докараш римите! Има и разни екзотични решения, но тях използвай само в краен случай. Титмиката трябва да се спазва, т. е. броят на сричките в два римуващи се стиха, като и последователността от ударени и неударени срички трябва да съвпадат. Например: Всеки, който вън надзърне няма жив да се завърне. Ритмиката съответно е: Тъ-тъ Тъ-тъ Тъ тъ-Тъ-тъ (т. е. ударена, следвана от неударена сричка) и е спазена и при двата стиха. Вследствие на което те звучат като мелодия, макар и смисловото им съдържание да е пълна глупост... Най-накрая, след цялата тази техническа работа и олелия, най-важното нещо е да вложиш в стиховете силна емоция, чувство, романтика.. нещо което да извади читателят от ежедневието и да го запрати в чудни измислени светове или да му внуши такава болка и мъка, че да му се подкосят краката! Сама разбираш, че всички тези чувства, за да ги предадеш на някого трябва първо ти самата да ги изпитваш в момента на писането, и да успееш някак си да предадеш вибрацията им в подбора и структурата на думите. Един вид "да модулираш" чувството си в исказа. Думите, заклинанията също са вибрации, нали го знаеш? В заключение ти пращам едно мое малко стихотворение, писано преди много години. Опитай се да усетиш заряда му, чувството. Картините, които се събуждат пред въоражението ти, мащабите... Виж и римите, ритмиката... Стреми се да направиш нещо подобно... Кой е казал, че българският език е груб и не става за стихоплетство? Целувка ----------- Бряг под здрача теменужен с дъх на шир и водорасли - с полъх свеж на вятър южен хоризонтът бавно гасне... Ето - пращам ти целувка - светла тя в нощта ще литне, след стотици километри в стаята ти ще проникне. А когато те докосне, с трепет ти ще се събудиш. На обзелата те нежност после дълго ще се чудиш. И денят ти ще е светъл, няма ти да знаеш само, че искрицата-целувка ходи с теб - на твойто рамо...

 

...

преди: 9 години, 11 месеца hash: 7342ed8441

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Авторке твоето стихотворение ме кефи! Колкото до №2 , градивната критика която си отправил изглежда професионална - колкото до самото стихотворение което си дал за пример - не носи достатъчно силният заряд и мащаб който си целял хванал си римата за което те поздравявам.

 

...