Споделена история от Проза, литература |
Фантастика 3 та. част.
преди: 9 години, 11 месеца, прочетена 1900 пъти
Капитан Вар седеше на мостика на Буреносен облак и се наливаше с ненормални количества евтин алкохол, докато хората му в града понасяха тежки загуби. За него това бяха просто по малко надници за плащане след края на поредното им "приключение". На следващата разкебитена станция на някоя от оргарнизацийте в сектора, занимаващи се с търговия на черно, или на някоя колония по пропаднала от тази и пълна с отрепки готови да заколят брат си за няколко монети той щеше да попълни екипажа си. Ягер да му мисли как ще попълни личния си ударен отряд. Те наистина бяха полезни, но мамка му, плащаше им твърде много.
- Сурана, свържи ме с Ягер! - Каза той на жената зад комуникационния пулт на мостика на кораба си.
- Капитане тук е Ягер, счепкахме се много сериозно с опоненти над нашия калибър. Мисля, че ще е най-добре да вземем плячката и да си тръгваме без обичайните "забавления" с местните.
- Да не би групата наемници да са те уплашили Кнут? Остаряваш зъл кучи сине!
- Капитане не смятам, че са наемници. Не само, че тези плъхове нямат достатъчно пари да наемат такава сила, ако не банкрутират междувременно, но и нещо в тези бойци мирише много зле! Не просто зле, а направо ми мирише на правителствена кашимерия или някакви шибани спец. части. Никога не съм чувал някой да оцелее в такава престрелка, че и да почне да побеждава.
- Кой, Федерацията? Неее, ако бяха те щяха да ни нападнат с няколко патрулни кораба и досега да сме се изнесли. Задниците просто не обичат да си цапат ръцете!
Десетина минути преди разговора между кап. Вар и заместникът му нещо се раздвижи в сухите храсти около пиратският кораб.
Стандартните отряди на военното разузнаване на империята, наречени отряди със спец. предназначение или "Сянка", се състояха от по 4 души. От девети отряд до момента в битката се беше включил само "Зевс", "Артемис" и "Хадес" в момента се промъкваха към Буреносен облак. Оптичният им камуфлаж и специален костюм прикриващ максимално топлинната и др. сигнатури на човешкото тяло ги правеха абсолютно невидими освен за най-скъпите и модерни сензори.
Те не разполагаха със свръхчовешката сила, бързина и издръжливост на Офицер Владимирова (ако това беше истинското и име, за офицерите от Имперското разузнаване не се знаеше нищо, дори рангът им, затова ги наричаха просто Офицер. ако някой от тези "Офицери" представеше необходимата парола и минеше бързият ДНК тест, всеки войник в имперска униформа с чин по нисък от полковник, трябваше да изпълнява заповедите им) затова Сенките трябваше да разчитат на малко по старомоден начин за водене на война. Двама пирати правеха патрулна обиколка около кораба. 2 те сенки просто минаха след тях и стигнаха до кораба. Артемис проряза малка дупчица във един от външните шлюзове на кораба, вкара вътре сондата с наноботи и бързо я запечата, за да не активира някой датчик за промяна в налягането или друго, което да ги издаде. Малките гадинки се активираха и включиха сондата в контролния панел на вратата. Артемис получи пълен достъп през компютрите в шлема и протектора на дясната си ръка. Разби морално остарелите защитни кодове на пиратите и отвори вратата без това да се индикира на мостика на кораба, освен това замрази и охранителните камери по маршрута им, разработен на базата на плана който Офицер Владимирова им прати. Те не знаеха откъде тя има такава подробна информация, тъй като пиратският съд беше силно модифициран търговски въоръжен крузер, чиято вътрешна уредба нямаше нищо общо със стандартните модели, но сенките бяха научени да не задават такива въпроси. Тръгнаха по тесният коридор и изключиха оптичния камуфлаж за да се възстановят поне малко миниатюрните, почти неоткриваеми енергоизточници в коланите им. Зад ъгъла са натъкнаха на група от трима главорези играещи комар на малка масичка. Всичко свърши тихо и безболезнено, благодарение на заглушителите на оръжията им. От тук не можеха да продължат, тъй като започваха по гъсто населените части от кораба. Отвориха една от вентилационните шахти и след като блокираха рватите в двата края на коридора, за да не открие някой телата запълзяха в една от шахтите. Бронята им беше по лека от тази на имперските щурмоваци, но за сметка на това им даваше голяма свобода на движение, и възможност да се поберат в тясната шахта. След няколко разклонения стигнаха до машинното на Буреносен облак. Сензорите на шлемовете им засичаха четирима пирати. Ритнаха едновременно тежкия капак на шахтата и затиснаха минаващият покрай нея пират. Хадес скочи на пода първи и заби камата си във врата на втория изненадан пират. Не можеха да си позволят да стрелят тук, тъй като един погрешен изстрел можеше да взриви половината кораб. Третият пират въоръжен с бластер явно не беше особено предпазлив (или трезвен) и извади бластер, но преди да стреля камата на Хадес се заби между очите му. Нервният му тик произведе изстрел далече от командосите сенки и чувствителното оборудване. Четвъртият пират хукна към вратата, но Артемис го настигна, събори го на пода и с един удар с крак счупи врата му. Внезапно зад Хадес изскочи четвърти пират, явно беше стоял до момента в някаква стаичка за инструменти или оборудване в която сензорите на сенките не бяха проникнали. Командосът се завъртя бързо и понечи да се защити с ръка но пиратът се оказа по бърз и почти счупи лицевото стъкло на шлема му с една тежка тръба. Артемис извади един от тънките като хартия но направени от специална сплав шурикени, които носеше в слотове на бронята си и го хвърли. Малката звездичка се завъртя във въздуха и почти разполови черепа на нещастника. Хадес се изправи с помоща на колегата си и двамата продължиха пъкленото си дело. След като инсталираха специалния софтуер - подарък за пиратите, те напуснаха кораба и се отдалечиха възможно най -бързо. Можеха да оставят взрив с таймер, но имаше риск някой да влезе в машинното и да го обезвреди тъй като щеше да им е нужно много време да се отдалечат от кораба. Вирусът който пуснаха в нервната система на Буреносен облак щеше да свърши същата работа.
Язон, четвъртият член на девети отряд седеше на пилотското място на мостика на Тангра. Корабът беше модифициран да изглежда като сравнително новичък търговски Сънрайз 4, на име Усмивката на Венера, но под камуфлажа се криеше имперски Ястреб - малъка тактическа корвета със смъртоносно въоръжение. По принцип такъв кораб можеше лесно да избяга на пиратският крузер и дори да му нанесе минимални щети при битка в открития космос. Но днес малката Тангра щеше да прати Буреносен облак и остатъка от екипажа му в Ада!
Когато пиратите намериха касапницата в машинното си отделение те провериха навсякъде из кораба за експлозиви или нанесени щети но не откриха нищо.
- Капитан Вар до всички ударни групи. Хрътка спрете товаренето на комнопорта и се пробирайте с каквото сте заграбили до момента, господин Соудън вече се прибира с хранителните запаси и роботите от фермите. Ягер пращам совалките да приберат теб и останките от групата ти. Не ми харесва какво става на тая шибана планета. Тръгваме си, а от орбита ще насочим някой възголемичък космически каманак към колонията им Хи Хи. Копелетата ми развалиха кефа, дори не ми се стреля от високо по тях! Искам час по скоро да се махнем от тая дупка!
Хрътката не беше доволен от тая простотия, но нареди на подчинените си да зарежат 3 те кораба които още не бяха плячкосали и да се натоварят в конвоя. При потеглянето на конвоя един от непретърсените кораби стартира двигателите си, бързо и елегантно се насочи право нагоре и после направи рязък вираж надолу към конвоя (неприсъща за транспортен кораб маневра) Хрътката посегна към своя стършел, но корабът все още беше много високо над тях. Язон натисна спусиците на щурвала и масивните автоматични оръдия на носа на маскираната корвета откриха огън. Машините от конвоя на пиратите, включително тежката им верижна машина бяха просто разкъсани на парчета от стотиците 50мм снаряди изстреляни от Тангра за няколко секунди. От пиратите не остана нищо което межеше да бъде разпознато като част от човешко тяло. Язон можеше само да се надява, че в околните сгради цивилните са били евакуирани, тъй като те също понесоха сериозни поражения.
След като унищожи конвоя пилотът на Ястреба трябваше да действа бързо, вирусът щеше да му спечели много малко време.
Когато търговският кораб излетя и активира оръжейната си система, на борда на пиратският кораб светнаха аларми и изведнъж всичко премина на аварийно захранване.
- Какво става мамицата му! - Крещеше грозно капитанът - Господин Мортимър?
Очилатият хърбав младеж зад една от конзолите на мостика беше пребледнял.
- Невъзможно! Лично съм писал защитните кодове! Невъзможно! -Вайкаше се той.
- Вирус капитане, ще рестартирам бордовия компютър и ще стартирам възстановителните...
- АХ! Мамка ти и на тебе и на целия ти род! - Крещеше грозно Вар.
- Всички стрелци на четирицевните огън! ОГЪН!
Батареите, ракетите и лазерите на кораба бяха извън строя заради вируса. Единственото с което разполагаше той сега бяха античните четирицевни, ръчноуправляеме зенитнки разположени на различни места по туловището на крузера.
В същата секунда Тангра прехвана все още седящия на земята противник и Язон изстреля целият и ракетен товар. Повечето бяха ракети клас Лисица, използвани за схватки въздух -въздух с по малки кораби, но в смъртоносният букет носещ се към пиратския кораб имаше и една "Харпия" - много по-голяма от лисиците и много по-мощна. Малките ракети сами не можеха дори да повредят тежко грамадното чудовище, но светеха като коледни елхи на радарите на зенитките, и стрелците не можеха да различат харпията от тях, а върхът на сладоледа беше, че тя разполагаше и с маневрени тръстъри с които да избягва (доколкото е възможно) прихват. ИИ на ракетата избра пролука между бурите от огън бълвани от зенитките и се насочи право към бакборда на Буреносен облак, влезе в ппобойна отставена от една лисица и се детонира. Взривът почти разцепи кораба на 2. А вторичните експлозий и пожарите довършиха оцелелите от екипажа.
Останалите трима от 9 ти отряд и полицаите на Милс блокираха с ЕМП гранати (разрушаващи всякаква електроника с мощно ел. магнитно излъчване) Първата и последната машина от конвоя опоскал фермите в една тясна уличка на града и обърканите и обезверени от загубата на капитана и кораба пирати се предадоха почти без бой.
В бункера под сградата на съвета Донело тъкмо успокояваше останалите съветници, когато странната млада жена се появи отново. Дрехите и бяха окървавени и надупчени на места изгорени от бластер, но под тях се виждаше мека и нежна кожа, без следа дори от белег.
- Сега господин прецедател, ще поговорим за малката услуга която дължите на Империята.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: b463b7392e |
|
1. Хибаво е, четох всичко до тук, само не знам защо ги постваш по два пъти.
|
| преди: 9 години, 10 месеца hash: fb23da105a |
|
2. От автора: Амии първо сбърках категорията :D, но после реших, че това е начин повече хора да прочетат разказа. За мен е наистина важно да МЕ коментират като автор (дали пиша както трябва) и да се зароди някаква дискусия за историята, дали е добра и тн. Разказът е част от нещо много голямо, което съм измислил и ще е адски труд да го напиша. Ще се съберат поне 3 книги от по 200 стр. :@ Искам преди да положа такъв труд да проверя харесват ли се подобен тип истории и стил на писане.
|
| преди: 9 години, 10 месеца hash: 0ecc5ca072 |
|
3. Не, не ни харесва, а книгата ще излезе пълен буклук,
|
| преди: 9 години, 10 месеца hash: fb23da105a |
|
4. Номер 3, ще те помоля да не пишеш от името на ВСИЧКИ НИ, освен ако не страдаш от някакво психическо разстройство.
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: d6411490fb |
|
5. Супер е! Трудът ти си заслужава.
|
...
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 2e784b9e54 |
|
6. Номер 3 - кои пък сте вие? И аз познавам хора, които не харесват Достоевски, но това не значи, че "не го харесваме" всички.
Защо? - Дай причини!
Да, съгласен съм, че именно тази творба, няма да се превърне в бестселър от световна величина, но все пак авторът има нужда да развива уменията си, а критиката отвън винаги е доста опресняваща.
|
|
