Ако не бях се родил
преди: 10 години, 2 месеца, прочетена 8633 пъти
Всеки човек се ражда със своята мисия, повечето от нас не го осъзнават. Всяко едно наше действие, дори съвсем мъничко, неосъзнато, може да промени на 180 градуса както нашия, така и чужд живот. Колко пъти ви се е случвало да си помислите какво би се случило, ако не бяхте направили дадено нещо, или ако бяхте го направили. Някога замисляли ли сте се как щеше да изглежда живота на вашите близки, ако вие не бяхте се раждали, ако не бяхте съществували? Дали щеше да е пак същия, каква роля играете в техния живот - добра, лоша, главна, второстепенна..?



ПЪРВА ГЛАВА


Онзи звук на будилника, който Хенри така мразеше за пореден път го събуди, почти. Защото следващия звук, който след десет минити чу беше този на майка му, той не беше по-малко ужасяващ и втръснал до болка.
- Хенри, ставай веднага, на училище си! - се чу, докато тя се качваше по стълбите, а той протегна ръка под възгравницата и заглуши ушите си с нея.
- Няма да ходя за първи час, затвори вратата и ме остави да поспя още малко. - отговори той, докато вече влезе в стаята.
- Не, няма да те оставя, как може да си толкова безотговорен, не може всяка сутрин да се успиваш. А оценките ти? Идва края на годината, а ти нямаш по-висока оценка от 4. Не може това да продължава по този начин, омръзна ми, омръзна ми от всичко. - развика се Елена.
- На теб ли ти омръзна? И кое не може да продължава по този начин? Това, че с Татко сте пред развод, за това, че му изневери ли? Не, на мен ми омръзна, всеки път, когато вечер се прибирам да ви чувам как се карате. Омръзна ми всеки път, когато татко те ядоса да идваш и да си го изкарваш на мен, защото няма на кой друг. Омръзна ми всеки път, когато помоля за нещо баща ми, той да ми казва, че вече съм голям и да се оправям сам, защото и той заради теб не е в настроение. Знаеш ли, сега разбирам защо батко винаги казва, че има работа и не може да си дойде вкъщи, защото и на него му е омръзнало от вас. Нямам търпение да завърша и аз училище и да се махна и аз от тук! - през сълзи отвърна Хенри, или може би гласа му беше все още сънлив.
След тези думи на момчето, Елена погледна за миг към земята и излезе от стаята. Без да каже нищо, може би, защото ако беше казала нещо щеше да проличи от гласа й, че я заболя много от истината.

Хенри стана, отиде до банята, когато той отвори шкафчето над мивката, за да вземе пяната за бръснене, се търкулна едно сувенирче делфин на земята и се счупи. Но този сувенир не беше случаен, той беше подарък от гаджето му, с което бяха заедно почти година. А дали това не беше някакъв знак? Едва ли. Докато се бръснеше се поряза, защото точно тогава той беше се замислил:
- Боже, полудявам ли, това делфинче се беше счупило веднъж, защо сега пак.
След което се облече, взе си раницата, която беше под леглото, но вместо учебници сложи в нея енергийна напитка, кока-кола кенче, платненки за часа по физкултура, кутия цигари и една тетрадка. Хенри не беше от най-примерните ученици, напротив, отиваше на училище, за да се напуши с приятелите си, да се види с гаджето, да размени по някоя приказка.. но ученето беше на заден план.
Хенри влезе в часа по Биология, който вече беше започнал, и седна до Стивън, най-добрия му приятел.
- Кво става, защо си намръщен? - прошепна тихо Стив.
- Нищо ново, пак разправии с нашите.
- Чу ли какво се е случило с Керън от другия клас.
- Не, какво е станало? - попита очудено Хенри.
- Превъртял е.
- Но как така "превъртял", нали снощи бяхме заедно?
- Да, но през нощта е направил опит за самоубийство.
- Боже, аз съм виновен за всичко. - отговори с висок тон Хенри, в този момент госпожата ги чу.
- Вие двамата, ако ще си говорите по-добре напуснете часът. - се развика Стоевска.
- Стив, ставай с мен, отиваме при Керън.
- Но какво, защо?
- Ще ти обясня по път, хайде тръгвай.
В пъстрите очи на Хенри се изразяваше точно това, от което той най-много се боеше.
- Какво се случва, забога? - попита Стив, след като вече бяха напуснали училището.
- Снощи се събудих в три през нощта, целия облян в пот, но не помнех какво съм сънувал. - отговори с треперещ глас Хенри, докато спомени от съня му възникваха по малко, а може би не беше сън.
- Но какво общо има това с Керън?
- Аз бях в неговото тяло, не той се опита да се обеси, аз го направих вместо него.
- Нищо не разбирам, как така ще си в неговото тяло, и защо ще искаш да го убиеш
- Не знам, и аз не разбирам, точно заради това трябва да поговорим с Керън. Но съм сигурен, че бях аз.


Това е вторият или третият ми опит за писане, реших да публикувам малка незавършена част, за да видя дали ще се хареса. Много ще се радвам да коментирате дали искате продължението и някакви препоръки. Спрял съм се на фентъзи и мистерия за сега, но може да включа и повече хорър.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 2 месеца hash: e1add37196

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Здравей! Досега доста добре изглежда, има бъдеще историята ти. Ти на колко години си, има някой недоизпипани детайли. Примерно те са с американски имена, а госпожата им се казва Стоевска, което си звучи българско. Доста е добре засега, продължавай да пишеш, по-добре не наблягай на хорор. Също така се опитай да описваш повечето детайли, колкото се може по-подробно, по този начин и читателят може да си представи по-добре картината. Чакам с нетърпение да качиш и втора глава, когато я напишеш. Късмет! M13

 

...

преди: 10 години, 2 месеца hash: b5462f7e8d

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   От Автора към Редакторите: Сължалявам, че съм публикувал темата в "Проза и литература", ако може да я преместите в "Измислени истории". Благодаря!

 

...

преди: 10 години, 2 месеца hash: c0b7c82185

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Липсват описания, историята се развива прекалено бързо...

 

...

горе^

преди: 10 години, 2 месеца hash: 831cef20b3

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Леле човек.. нямам думи вярно може да е история но все едно си написал живота ми.. Очаквам продължение :) Успех

 

...

преди: 10 години, 2 месеца hash: cd3aaf44ce

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Като цяло, доста клиширано започваш. Началото е много важно според мен, защото от него зависи отношението на читателя към книгата. Последните няколко реда са грабващи, но защото те държат в напрежение. Не знам как смяташ да развиеш историята нататък. От написаното до тук си личи, че все още си много неопитен. Съветите ми към теб са да обърнеш внимание на имената. Не си споменал в коя страна и кога се развива действието, нито пък има нещо което да подсказва, това означава че оставяш на въображението на читателя да си представи хронотопа и моята първа реакция беше да си представя България в днешно време, но имената на героите развалиха тази представа. Когато избираш име на героя, не го приемай като "ти ще се казваш така, а ти иначе, защото т'ва име ме кефи или онзи ден го чух по телевизията и сега се сетих за него". Това е сериозна работа, името на героя, също както твоето носи определена вибрация. Обикновено когато на някои герои се преписват негативни качества, името му звучи грубо, ако авторът иска да наблегне на положителните качества той му дава хубаво и запомнящо се име. Хубаво ще е ако им дадеш и прякори, някакви интересни и запомнящи се. Името е едно от средствата, чрез които ние описваме героя си, а книгата или филма се познават по това дали героите са добре изградени. Също така не знам дали си се ориентирал към роман или разказ, защото ако е роман е хубаво да имаш няколко паралелни сюжетни линии. Пак ти казвам, че за да оценим достойнствата на текста, трябва да споделиш и останалата част. Поздрави

 

...