Споделена история от Проза, литература |
На края на пътя
преди: 9 години, 6 месеца, прочетена 1987 пъти
Стоиш сега пред мен, навел си тъжни рамене,
в очите ти не свети ден, не тича там дете.
Годините със своя строг печат са те дарили,
лицето ти със време и проблеми набраздили.
Мълчиш. Какво да кажеш?! Ние знаем всичко,
проблясва изгрева зад раменете..магически.
Нима животът чак сега ни срещна истински?!
Разбити вече, остарели, уморени и неискащи.
Боли! За всичките години пропилени във лъжи,
защо не бяхме с теб по-смели, тогава...преди.
За изгреви не е ли късно вече, а и смешно?!
Аз нямам нито време, нито сили... за грешки.
А изгревът розовее в ръба на устните ти пак,
за нещо зове, на обич ли, на обич ли е знак?!
Нима най-сетне в една последна побеляла лудост,
ще намерим сила да се докоснем до нещо..хубаво?!
Въпроси - ненаучените ни уроци от миналите дни,
срещу нас стоят, жадни за отговор и за мечти.
О, нека да е смешно, усмихни се, дай ръце,
в очите ми пак има ден, пак тича там едно дете.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 6 месеца hash: 274b1641e9 |
|
1. Красиво написано, романтично и тъжно. Неизживяната любов е савършена, а сигурно и забранена
|
| преди: 9 години, 6 месеца hash: 7e5bbb7c49 |
|
2. Вторият и третият куплет ми харесват:)
|
| преди: 9 години, 6 месеца hash: c3b986ca82 |
|
3. Първоначално реших, че има неточности по стиховете, без да знам точно какви, но идеята ме очарова - какво значение имат дребни недоразумения тогава. После го прочетох пак и осъзнах, че това е чисто и просто темпото на творбата – следващо душевната драма. Винаги съм изпитвала необяснима симпатия към драмите на старите хора, макар и да съм само на 18... Наистина е красиво. Сигурно го прочетох 7-8 пъти и всеки път изпитвам все по-голяма наслада.
|
| преди: 9 години, 6 месеца hash: 65b60c7552 |
|
4. Напомня ми за моя история.
|
|
