Споделена история от Проза, литература |
Сбогом :(
преди: 9 години, 11 месеца, прочетена 2227 пъти
Не ям,
не спя,
а понякого дори забравям и да дишам.
Ще попиташ защо.
Заради теб.
Ти си в мислите ми,
в сърцето ми.
Без теб аз сякаш не дишам,
не мисля,
не чувствам.
Без теб аз съм едно нищо.
Затова и сега съм съсипана,
живея само заради спомените ни,
а те с всеки изминал ден намаляват.
Но кажи ми едно, как ще живея, като те свършат?
Нима ще остана едно празно, без жизнено тяло?
Кажи ми ти, макар аз да знам отговора.
Но край.
Реших.
Казвам сбогом на: теб, на спомените ни и най вече сбогом на НАС.
|