Споделена история от Проза, литература |
На най-святата
преди: 9 години, 6 месеца, прочетена 1850 пъти
Ръцете й не са като на другите жени,
тя носи в тях магическа желязна сила.
А те от моите сълзи, сълзи са пили -
аз да съм щастлива.
Усмивката й не като на другите жени,
най-нежната, която някога ще срещна,
а с нея ми вдъхва триста нови сили,
аз да съм щастлива.
Жертвата й равна е на подвиг,
за безсънието не знае никой
(то е тайна)
А очите тревожно във мрака
долавят най-малкото дихание.
Никога и нищо не й е много,
болката във себе си я крие
(тя е тайна)
Будният прозорец все ме чака -
да си дойда и дали съм яла.
Жена! Жена, красива и спонтанна,
навярно страстна, искрена, засмяна.
А не мога до друга никоя да я поставя,
тя носи по-специално име...мама.
|
